О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София, 18.05.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1596 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Е. П., и действащо чрез пълномощник адвокат Р. Д. – К., против въззивно определение № 153 от 18.01.2018 год. по в. ч. гр. д. № 2561/2017 год. на Варненски окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, с искане за неговата отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, вкл. и е приложено изложение на основания за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по жалбата – Ж. Т. А. и Д. Т. Я., [населено място], не взимат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение № 153 от 18.01.2018 год. Варненски окръжен съд е потвърдил определение, постановено в открито съдебно заседание на 25.10.2017 год. по гр. д. № 9092/2016 год. на Варненски районен съд, с което производството в частта по предявения от Ж. Т. А. и Д. Т. Я. срещу [фирма] иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 32,07 % ид. ч. от реалната част с площ 1 565 кв. м. от ПИ № 10135.2571.1287 по КК и КР на [населено място],[жк], целият с площ 7 860 кв. м., при съседи: имоти с № 10135.2571.100, 10135.2571.102, 10135.2571.104, 10135.2571.1286, 10135.2571.93, 10135.2571.98, 10135.2571.99, 10135.2571.127, е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК като недопустимо. Първоинстанционното определение е обжалвано от ответниците [фирма] и [фирма], като въззивният съд е прекратил производството по жалбата на [фирма] като недопустимо поради липса на правен интерес от обжалването /в тази част въззивното определение е потвърдено с определение от 17.04.2018 год. по в. ч. гр. д. 164/2018 год. на Варненски апелативен съд/.
За да постанови определението си, въззивният съд приел, че производството е образувано по искове на Ж. Т. А. и Д. Т. Я. срещу [фирма] и [фирма] за установяване в отношенията между страните, че [фирма] не е собственик на 32,65 % ид. ч., а [фирма] не е собственик на 32,07 % ид. ч. от реална част с площ 1565 кв. м. от ПИ № 10135.2571.1287 по КККР на [населено място],[жк], целият с площ 7 860 кв. м. С влязло в сила решение № 684/01.03.2010 год., постановено по гр. д. № 1902/2007 год. по описа на В., потвърдено с решение постановено на 06.07.2010 год. по в. гр. д. № 839/2010 год. по описа на В. е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Ж. Т. А. и Д. Т. Я. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване в отношенията между страните, че [фирма] е собственик на реална част с площ от 1 565 дка от ПИ № 255 по КП на КК „Ч. – II ч.” на [населено място], при граници – път, ПИ № 262 и останалата част от имот пл. № 255. Въззивният съд приел, че е налице идентичност между реалната част, идеални части от която са предмет на производството по делото и имота, предмет на приключилото гр. д. № 1902/2007 год. на В.. В това производство ищцовото дружество е претендирало да е собственик на процесния имот по силата на настъпило правоприемство, както и че същият е бил държавна собственост съгласно АДС № 2656/16.09.99 год., стопанисван от МЗ чрез Л., а впоследствие включен в капитала и баланса на [фирма], [населено място]. Релевираните от дружеството права са съдебно отречени с отхвърляне на исковата му претенция. От своя страна отрицателната установителна претенция по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК по настоящето дело цели да отрече спрямо ищците правата на ответниците, правоприемници на [фирма], които въвеждат с отговорите си на исковата молба твърдения за собственически права, идентични с тези на праводателя им. Постановеното решение по гр. д. № 1902/2007 год. има действие и по отношение на ответниците по настоящото дело в качеството им на частни правоприемници, на основание чл. 226, ал. 3 ГПК. Исковата молба по посоченото дело е вписана на 11.04.2007 год. Наличието на вписана искова молба, в която е извършено отбелязване на датата на вписване е достатъчно да се приеме, че вписването е било извършено преди разпоредителните сделки от 26.06.2007 год. Налице е идентичност на страните – Ж. Т. А., Д. Т. Я. и [фирма], и предмета – 32,07 % ид.ч. от реална част с площ 1 565 кв. м от ПИ № 10135.2571.1287 по КККР на [населено място],[жк], целият с площ 7 860 кв. м, по настоящето гр. д. № 9092/2016 год. и по гр. д. № 9092/2016 год. по описа на ВРС. С повторното разглеждане на един и същи спор би се стигнало до пререшаването му в нарушение на чл. 299 ГПК, поради което настоящето производство подлежи на прекратяване в тази част от предявения иск. По иска на Ж. Т. А. и Д. Т. Я. срещу [фирма] за установяване в отношенията между страните, че [фирма] не е собственик на 32,65 % ид. ч. от процесния имот, производството не следва да се прекратява, тъй като ответникът се е позовал в условията на евентуалност на различен правопораждащ правото му на собственост факт – придобивна давност.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обосновава наличие на предпоставките за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК (в ред. след изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) на обжалваното определение по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е съществуване в имотния регистър на две партиди на едно и също лице? Допустимо ли е образуване на партида без ЕИК на юридическо лице? Ако е недопустимо образуването на втора и/или на партида без ЕИК на юридическо лице, обвързват ли вписванията по тази втора партида без ЕИК трети лица, и обвързани ли са те с презумпция за знание? 2. Ако е допустимо наличието на две партиди на едно и също лице, представлява ли вписването на искова молба и съдебно решение само по една от двете партиди на едно дружество ненадлежно вписване? 3. Оборима ли е презумпцията за знание за наличие на висящ спор, при положение, че исковата молба не е вписана по вече съществуваща партида, а по новосъздадена такава, по която дружеството е идентифицирано само с име, но не и с ЕИК? Касаторът счита, че презумпцията за знание, с която се обвързва вписването на исковата молба следва да може да бъде оборена от заинтересованата страна, като произнасянето по тези въпроси ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и отправна точка за коригиране на практиката в регистърните производства. Основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК се поддържа с твърдение, че неправомерните действия на Службата по вписвания водят до негативни последици за третото лице и го лишават от възможността да защити правата си. Формално се сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без позоваване на противоречие на обжалваното определение с установената съдебна практика.
Съобразявайки доводите на жалбоподателя и данните по делото, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно предвиденото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. , ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обуславящ правните изводи в обжалвания съдебен акт. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Съгласно т. 4 на посоченото тълкувателно решение правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не са обусловили правните изводи на съда за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск и не са предопределили изхода на делото. Въззивният съд е прекратил производството поради наличието на идентитет между страните и спорните идеални части от процесния имот, без да е разглеждал презумпцията за знание у трети лица за вписаната по предходното дело искова молба. Възможността едно юридическо лице да има две партиди в имотния регистър и по коя от тях следва да се извършва вписване на подлежащи на вписване актове, за да бъде то доведено до знанието на трети лица, като правен проблем не е обсъждан в мотивите на обжалваното определение и няма отношение към формираните правни изводи. Липсата на общата предпоставка – конретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото обосновава извод за недопускане на касационното обжалване на въззивното определение, без да е налице необходимост от произнасяне по посочената специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формалното позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК също не обуславя допускане до касационно обжалване. В допълнение следва да се посочи, че съгласно установената съдебна практика – решение № 1029 от 07.01.2010 год. по гр. д. № 2588/2008 год., І г.о., ВКС, решение № 75 от 27.06.2016 год. по гр. д. № 4987/2015 год., II г.о., ВКС и решение № 121 от 11.04.2011 год. по гр. д. № 1400/2009 год., І г.о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, вписването на исковата молба по иск за собственост върху недвижим имот има само оповестително, но не и защитно действие – то има за последица само уведомяването на третите лица за възникналия гражданскоправен спор. Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили имота и са вписали придобивното си основание по – рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, т. е. в случаите на конкуренция на права между лица, придобили един и същ имот от едно лице, но не защитава лица, които са придобили имот от несобственици, спрямо действителните собственици на имота. С оглед разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание, а съгласно ал. 2 то има действие и спрямо други, неучаствали в производството по делото лица – наследници на страните и правоприемниците им. Въпреки, че не е станал страна, приобретателят на спорното право, който основава своето правно положение на правното положение на своя праводател, ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението по арг. чл. 226, ал. 3 ГПК. Въпросът за собствеността върху имота е решен между ищците и праводателя на ответниците с влязло в сила решение, действието на което се разпростира и спрямо частните правоприемници на страните по приключилото дело, каквито са ответниците. Обвързаността им от силата на пресъдено нещо на постановеното решение с оглед момента на прехвърлителната сделка – по време на висящността на производството, не е обусловена от знание за висящия процес, а оттук и от спазването или от нарушаването на изискването за вписване на исковата молба, съответно на решението по предходното дело /в този смисъл решение № 88 от 29.07.2016 год. по гр. д. № 5719/2015 год., I г.о., ВКС/.
Липсва и основанието за допускане касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 2 ГПК (в ред. след изм. ДВ, бр. 86 от 2017 год.), тъй като не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидната му неправилност – нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила – ограничаване на правото на участие на страната в процеса, липса на мотиви на обжалвания акт, или наличие на явна необоснованост.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 153 от 18.01.2018 год. по в. ч. гр. д. № 2561/2017 год. на Варненски окръжен съд, по подадената от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Е. П., чрез пълномощник адвокат Р. Д. – К., жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: