2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София, 19.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4064 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Сайтел България” ЕООД против решение №4725/26.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 13941/2018 г. от ІІІ-в отд. На СГС.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС.
Съдът е приел, че съкращение на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ изисква премахване, считано от един определен момент за бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието или учреждението, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Посочено е, че работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, респективно на извършеното уволнение на ищеца, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, като в процесния случай именно наличието на съкращаване в щата на заеманата от ищеца длъжност подлежи на доказване от страна на ответника. В тежест на работодателя е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по отношение на заеманата от него длъжност е било налице реално съкращаване на щата, въз основа на решение на компетентен за това орган на ответното търговско дружество. Съдът е приел, че по делото не се установява, по несъмнен начин обстоятелството, че към датата на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и на заповедта за неговото прекратяване / 05.12.2017 г./, че длъжността на ищеца-„ Специалист Бизнес Анализи“, в структура „LS Мениджмънт“ в ответното дружество е съкратена. От събраните по делото писмени доказателства- два броя щатни разписания- длъжностно разписание на персонала в ответното дружество, съгласно заповед № 4519-1/ 01.12.2017 г., в сила от 01.12.2017 г. и длъжностно разписание на персонала в ответното търговско дружество, в сила от 06.12.2017 г./ по силата на заповед № 4527-1/06.12.2017 г./, съдът е приел, че в нито едно от двете сред посочените в тях длъжности не се съдържа тази, която е заемал ищецът- „ Специалист Бизнес Анализи“, НКПД код 24136003 в структура „LS Мениджмънт“ в ответното дружество. В случая единствената длъжност, която е съкратена в новото щатно длъжностно разписание на персонала в ответното търговско дружество, в сила от 06.12.2017 г./ по силата на заповед № 4527-1/06.12.2017 г./ е специалист бизнес анализи в структурно звено CROSS-SITE TEAM, в дружеството. Прието е, че по делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника, че заеманата от ищеца преди уволнението му длъжност, съобразно сключения трудов договор е идентична със съкратената длъжност- специалист бизнес анализи в структурно звено CROSS-SITE TEAM, по силата на новото длъжностно разписание на персонала в ответното търговско дружество, в сила от 06.12.2017 г. Т.е. , поради липса на ангажирани от страна на ответника доказателства е невъзможно да се установи идентичност на заеманата от ищеца и съкратената длъжност. Посочено е, че не са ангажирани и доказателства, че посочената в предизвестието, като съкратена щатна бройка за длъжност „ Специалист Бизнес Анализи“, в структура LifeScan Обслужване на клиенти, проект LifeScan е идентична с тази заемана от ищеца- „ Специалист Бизнес Анализи“, в структура „LS Мениджмънт“ , по силата на сключения трудов договор. Предвид изложеното, съдът е приел, че ищецът не е уволнен от заеманата от него длъжност, респективно че заеманата от ищеца длъжност не е била съкратена.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Сочи се правен въпрос, налице ли е реално съкращаване в щата, ако работодателят е закрил единствена съществуваща щатна бройка за точно посочена длъжност, но посочи погрешно в щатното разписание структурното звено, в което се намира тази длъжност. Твърди се противоречие на възприетото от въззивния съд с приетото от ВКС в цитираните от касатора решения, съгласно които, правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. Изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на уволнението. Потестативното право да прекрати трудовия договор извънсъдебно с едностранно волеизявление възниква след вземане на решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността, поради което, след изпълнение на въведените в КТ изисквания (предварителната закрила по чл. 333 от КТ или провеждане на подбор по чл. 329 от КТ), работодателят упражнява правото да прекрати трудовия договор законно. В същото решение е прието и че заповедта на работодателя, с която се закрива щатна бройка за съответната длъжност, е доказателство, което установява по несъмнен начин, че преди извършване на уволнението, работодателят е волеизявил съкращаване на щата, с което факта на извършено съкращаване е доказан. Прието е и че, дали въз основа на решението на работодателя са били изготвени щатни разписания и доколко те са отразили точно промените в щата, е без правно значение за законността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, извършено след валидно взето решение за съкращаване на щатната бройка, взето от компетентния за това орган.
Съдът е обсъдил волята на работодателя, обективирана в заповедта на работодателя за съкращаване на щатната бройка, заемана от ищеца по делото, като е приел от правна страна именно това, на което се позовава касаторът при поставянето на правния въпрос – каква е била действителната воля на работодателя, като е приел, че липсват доказателства волята му да е била съкращаване в щата и то именно на длъжността, заемана от ищеца по делото. При обсъждането на доказателствата по делото съдът е обсъдил именно заповедта, въз основа на която е било извършено съкращението в щата, като е приел, че волята на работодателя може да се обективира не само в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение или в новото щатно разписание, а и в друг акт – в случая заповедта за съкращаване на щатната бройка, от която не е видно, че се съкращава именно длъжността, заемана от ищеца по делото. В тази връзка липсва соченото противоречие.
При достигането до горния извод, съдът е обсъдил всички доказателства по спора, обсъдил е доводите на страните и техните възражения, поради което не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по поставения втори правен въпрос, касаещ задължението на съда да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4725/26.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 13941/2018 г. от ІІІ-в отд. На СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.