1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр.София, 02.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 620/ 2020 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. О. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 29 от 28.01.2020 г. по гр.д.№ 4644/ 2019 г., поправено с определение по същото дело № 42/ 14.02.2020 г.,с което е оставена без разглеждане подадената от Н. О. касационна жалба срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 4638 от 25.06.2019 г. по гр.д.№ 8630/ 2018 г. и същата е осъдена да заплати на Етажна собственост „Н. Х.” № * вх.Г, гр.С., 1 300 лв разноски по делото.
Жалбоподателката поддържа, че изводът на другия състав на Върховния касационен съд за недопустимост на жалбата предвид цената на всеки от обективно съединените искове е неправилен. Твърди, че не е предявила обективно съединени искове, а една искова претенция за сумата 19 241,18 лв – заплатени лично от нея за сметка на ответната етажна собственост необходими разноски. Според нея обстоятелството, че сумата е платена на части под 5 000 лв не променя естеството на претенцията, която е една. Оспорва и присъждането на разноски, като счита, че не дължи такива, след като във въззивното решение е указано, че то подлежи на касационно обжалване. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответната страна Етажна собственост „Н. Х.” № *вх.Г, гр.С., оспорва частната жалба. Поддържа, че неправилно ищцата счита претенцията си за „единна”, тя била формирана от множество претенции за суми под 5 000 лв. Относно присъдените разноски поддържа, че е без значение какво е указал въззивният съд в решението си. Ищцата била представлявана от адвокат, който трябвало да знае дали решението подлежи на обжалване и затова нейна била отговорността за допуснатите от представителя й грешки.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – и за основателна.
Гр.д.№ 3006/ 2013 г. е образувано пред Софийски районен съд по искова молба, с която Н. О. е предявила срещу Етажна собственост „Н. Х.” № * вх.Г, [населено място], обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 241,18 лв главница и 5 022,03 лв лихви. В обстоятелствената част на исковата молба е пояснено, че главното задължение произтича от направени от ищцата разходи с лични нейни средства на разноски за нуждите на етажната собственост – ответник за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. както следва: на 07.01.2010 г. сума от 30 лева за освидетелстване на портиер след побой; на 18.01.2010 г. сума от 185,80 лева за поставяне на алармена система в портиерна; на 26.01.2010 г. сума от 80 лева за такси СРС; на 28.01.2010 г. сума от 30,50 лева за справки по дела в Агенцията по вписванията; на 29.01.2010 г. сума от 21,90 лева за кабелна телевизия – портиерна; на 29.01.2010 г. сума от 1 066,44 лева за заплати; на 01.02.2010 г. сума от 110 лева за такси за съдия изпълнител за „К. Консулт“; на 13.02.2010 г. сума от 50 лева за посещение на ключар с подмяна на патрон; на 23.02.2010 г. сума от 50 лева за посещение на ключар с подмяна на патрон; на 23.02.2010 г. сума от 185,80 лева доплащане за поставянето на алармена система в портиерна; на 26.02.2010 г. сума от 21,90 лева за кабелна телевизия – портиерна; на 28.02.2010 г. сума от 750 лева за заплати; на 02.03.2010 г. сума от 161,80 лева за осигуровки на портиера за октомври; на 14.03.2010 г. сума от 60 лева за посещение на ключар с подмяна на патрон; на 17.03.2010 г. сума от 128,80 лева за осигуровки на портиера за ноември; на 25.03.2010 г. сума от 21,90 лева за кабелна телевизия – портиерна; на 31.03.2010 г. сума от 1 066,44 лева за заплати и сума от 60 лв. за смяна на патрон на електромер; на 07.04.2010 г. сума от 160 лева за врата втора употреба и монтаж на портиерско помещение и сумата от 60 лв. за панти за вратата, брава и дръжки; на 26.04.2010 г. сума от 21,90 лева за кабелна телевизия – портиерна, на 30.04.2010 г. сума от 30 лева за доплащане по фактура за абонаментно обслужване на асансьори от 05.2009 г. и сума от 1 066,44 лв. за заплати; на 04.05.2010 г. сума от 688,08 лв. за плащане по фактура за абонаментно обслужване на асансьори за м. 06.2009 г.; на 11.05.2010 г. сума от 120 лева за смяна на брави към управлението на асансьорите; на 17.05.2010 г. сума от 52,86 лева по фактура на „Софийска вода“ АД за настоящ и минал период; на 25.05.2010 г. сума от 26 лева за проверка за продажба на апартаменти 30 и 30а; на 29.05.2010 г. сума от 10,60 лева за писма от кметството до чужденците за апартаменти 30 и 30а; на 31.05.2010 г. сума от 1 066,44 лева за заплати; на 10.06.2010 г. сума от 10 лева за копиране на административно дело; на 11.06.2010 г. сума от 120 лева за адвокатски разноски за входа; на 21.06.2010 г. сума от 38 лева за държавни такси по дело на ЕС; на 22.06.2010 г. сума от 21,90 лева за кабелна телевизия – портиерна; на 23.06.2010 г. сума от 40,58 лева за ел. енергия; на 07.06.2010 г. сума от 10,60 лв. за писма от кметството до чужденците за апартаменти 30 и 30а; на 15.06.2010 г. сума от 81,14 лева за ел. енергия; на 18.06.2010 г. сума от 18 лева за превод на английски на писма; на 21.06.2010 г. сума от 38 лева за държавни такси по делата на ЕС; на 28.06.2010 г. сума от 120 лева за нов патрон за входна врата на входа с 50 ключа; на 30.06.2010 г. сума от 1 066,44 лева за заплати; на 01.07.2010 г. сума от 195 лева за осигуровки на портиера до декември 2009 г. вкл.; на 12.07.2010 г. сума от 155 лева за осигуровки на портиера за януари; на 12.07.2010 г. сума от 155 лева за осигуровки на портиера за февруари; на 20.07.2010 г. сума от 164,60 лева за държавни такси за заведени 6 заявления по чл.410 ГПК; на 29.07.2010 г. сума 21,90 лева за кабелна телевизия – портиерна; на 31.07.2010 г. сума от 362,65 лева за ел. енергия; на 31.07.2010 г. сума от 1 066,44 лева за заплати; на 05.08.2010 г. сума от 53 лева за държавни такси за заведени 2 заявления по чл.410 ГПК; на 13.08.2010 г. сума от 70 лева за адвокатски разноски по дела на ЕС; на 15.08.2010 г. сума от 619,32 лева за ел. енергия; на 23.08.2010 г. сума от 309,66 лева за ел. енергия; сума от 21,90 лева за кабелна телевизия – портиерна, сума от 155 лв. за осигуровки за портиера за м. юли и сума от 620 лв. за осигуровки на портиера за март, април, май и юни; на 31.08.2010 г. сума от 1 066,44 лева за заплати; на 01.09.2010 г. сума от 191,16 лева за ел. енергия; на 02.09.2010 г. сума от 12 лева за превод документи на ЕС; на 13.09.2010 г. сума от 6,30 лева за копиране; на 17.09.2010 г. сума от 156 лева за осигуровки за портиера за юли; на 21.09.2010 г. сума от 21,90 лв. за кабелна телевизия – портиерна; на 30.09.2010 г. сума от 1 066,44 лева за заплати; на 05.10.2010 г. сума от 27 лева за копиране на документи за ЕС; на 09.10.2010 г. сума от 89 лева за устройства за гризачи в мазетата; на 18.10.2010 г. сума от 192 лева за ремонт на хидрофор; на 22.10.2010 г. сума от 21,24 лева за кабелна телевизия – портиерна; на 11.10.2010 г. сума от 600 лева за адвокатски разноски по дело срещу ЕС; на 30.10.2010 г. сума от 1 066,44 лева за заплати; на 01.11.2010 г. сума от 120 лева за адвокатски разноски по дела на ЕС и сума от 5,70 лева за копирна хартия; на 04.11.2010 г. сума от 45 лева за смяна на патрон на вратата на ел. табло във вход А; на 04.11.2010 г. сума от 400 лева за адвокатски разноски по дело на ЕС, сума от 503 лв. за смяна на уплътнение на разширителен съд – хидрофори, и сума от 1,35 лв. за копиране; на 22.11.2010 г. сума от 35,50 лева за принтерни мастила; на 23.11.2010 г. сума от 21,90 лева за кабелна телевизия – портиерна; на 31.11.2010 г. сума от 60 лева за смяна на патрон за абонатна станция; на 30.11.2010 г. сума от 1 066,44 лева за заплати; на 07.12.2010 г. сума от 650 лева за адвокатски разноски по дела на ЕС; на 08.12.2010 г. сума от 14,40 лв. за превод на една страница на английски; на 13.12.2010 г. сума от 35 лева за ключар на патрона на абонатната; на 08.12.2010 г. сума от 131,03 лева за държавни такси за осъдителни искове; на 13.12.2010 г. сума от 150 лева за адвокатски разноски и сума от 7,50 лв. за копиране; на 22.12.2010 г. сума от 210 лева за адвокатски разноски, сума от 21,90 лв. за кабелна телевизия – портиерна, и сума от 25 лв. захранване на сметка на ЕС; на 31.12.2010 г. сумата от 951,37 лв. за заплати. С решение от 13.03.2018 г. районният съд отхвърлил исковете, а въззивната жалба на ищцата срещу първоинстанционния съдебен акт била оставена без уважение с решение на Софийски градски съд № 4638 от 25.06.2016 г. по гр.д.№ 8630/ 2018 г. Въззивният съд посочил в акта си, че той подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд съгласно чл.280 ал.1 ГПК, но подадената от ищцата касационна жалба е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд. Другият състав приел, че са предявени множество субективно съединени искове, като цената на всеки един от тях се определя съобразно чл.69 ал.1 т.1 ГПК и е под 5000 лв. В тази хипотеза счел, че касационният контрол на въззивното решение е изключен по силата на императивното правило на чл. 280 ал.3 т.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира посочената разпоредба за неприложима в случая. При наличието на твърдения за извършени действия (без натоварване) в интерес на трето лице и отправено искане заинтересованият от работата да заплати сторените във връзка с тези действия разноски, за защита пред съда е предявено едно вземане. Без значение е обстоятелството, че разноските са направени с отделни плащания и какъв е размерът на тези плащания. Ищецът, който излага твърдения за извършени в чужд интерес действия, не поддържа осъществяване на отделни престации (не е налице договорен източник на задължения), а твърди изпълнение на цялата работа, с която се е самонатоварил и полагане на грижи за нея в същия обем, в който би положил дължимата грижа довереник по договор за поръчка. Ако работата е била предприета уместно и водена добре, за заинтересования възниква задължение да върне на гестора необходимите разноски и това задължение е едно. Кореспондиращото на това задължение право не може да има различен характер, поради което и то е едно. Искът, с който е предявено вземането, също е един и неговата цена се определя от размера на всички направени разноски, според твърденията на ищеца. Затова според настоящия съдебен състав въззивното решение по такъв иск, цената на който е над 5 000 лв, не е изключено от обхвата на касационния контрол по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Подадената срещу такова решение касационна жалба е допустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 29 от 28.01.2020 г. по гр.д.№ 4644/ 2019 г.и ВРЪЩА делото на същия състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: