5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
С., 20.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2662/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. В. Г. – от [населено място] срещу Решение №1506 от 05.03.2013г. по гр.д. №546/2013г. на СГС в частта, с която искът по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу [фирма]-гр. С. за застрахователно обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 624 до 16 600 лв., като първоинстанционното решение е отменено за 2656 лв. – стойността на запазени части от мотоциклета, за която сума искът е отхвърлен, и е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за 3320 лв. поради съпричиняване на ищеца. Решението е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за 10 624 лв. – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 05.06.2008 г. в к.к.”Слънчев бряг” на собствения на ищеца мотоциклет „Я.”, с рег. [рег.номер на МПС] от л.а. ”БМВ”, модел №645 СГ” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Р. Ш., застрахован по риска ”гражданска отговорност” при ответника. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК сочи, че ответникът не е направил своевременно искане за приспадане стойността на запазените части на мотоциклета, затова то не е обсъдено от първоинстанционния съд, не е представил доказателства, че са налице запазени части и за стойността им, затова първоинстанционния съд не е намалил обезщетението. Счита, че въззивният съд е приел сума за редуциране на обезщетението 20% от пазарната оценка на база условната експертна оценка на вещото лице, без да е изяснено кои са запазените части и каква е стойността им, недопустимо въззивният съд е приел представените пред него писмени доказателства, с което е нарушил установената по приложението на чл. 166 ГПК съдебна практика, която жалбоподателят сочи. По материалноправния въпрос коя методика да се ползва за оценката при тотална щета, сочи Решение № 37/23.04.2009 г. по т.д.№ 667/2008 г. на ВКС, І т.о. и поддържа, че съгласно чл. 4 от Методиката, съдържаща се в Наредба №24 на КФН, методиката се прилага само като минимална долна граница в случаите,когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и в случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Счита, че по реда на Методиката се определя не дължимото обезщетение, а само минималната му долна граница в две конкретни хипотези, което не изключва доказването му в по – висок размер – затова изводът на въззивния съд за редуциране на обезщетението с 20% противоречи на чл. 22 от Методиката, който урежда предпоставките за заплащане на обезщетение при тотална щета, но не и размера му, който трябва да се определи с оценка на стойността на запазените части, което по делото не е сторено.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, а ако се допусне касационно обжалване, иска да се потвърди решението в обжалваната част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено и отменено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна
С влязло в сила решение е прието, че са налице условията на чл. 226 ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника към ищеца за имуществени щети в размер на 10 624 лв., причинени на притежавания мотоциклет – тотална щета – в резултат на ПТП по вина на водача на МПС, застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответника. Делото е висящо за сумата 5976 лв., за която искът за обезщетение за имуществени вреди, е отхвърлен: за 2656 лв., с която е намален с 20% действителният размер 16 600 лв. на обезщетението, определен от техническата експертиза, заради запазени части на мотоциклета и за 3320 лв., с която обезщетението е намалено заради съпричиняване 20% от ищеца. Въззивният съд по въпроса за размера на обезщетението е изложил, че при застраховка ”гражданска отговорност”обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с този на деликвента, но е лимитиран от размера на застрахователната сума – чл. 223 ал. 1 КЗ, принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието преди увреждането и когато се установи, че се касае за разходи за поправка на вреди, които са близки или надвишават стойността на цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се обезщетяват тези разходи, а следва да се обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи друга със същото качество – в този случай размерът на обезщетението е колкото е действителната стойност на вещта към момента на увреждането. Въз основа на заключението на авто-техническата експертиза е приел, че действителната стойност на мотоциклета по средни пазарни цени към датата на ПТП е 16 600 лв. и с оглед претендираната от ищеца стойност на разходите за възстановяване 21 775 лв., е налице тотална щета по см. на чл. 193 ал. 4 КЗ, като размерът на обезщетението не може да надхвърля стойността на цялата вещ. Посочената от вещото лице стойност на мотоциклета по средни пазарни цени 16 600 лв. е възприел за действителна стойност, а не стойността, определена по Методиката към Наредба №24/08.03.2006 г. 13 280 лв., за която методика е посочил, че установява само минималната стойност на обезщетението. От действителната стойност на мотоциклета е приспаднал остатъчната стойност на увреденото имущество 20% или 3320 лв. по заключението на експертизата, която представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние и която ако не се приспадне, би се нарушил принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши. Намалил е обезщетението съответно със сумата 22 656 лв. поради допуснатото от ищеца съпричиняване 20% на вредоносния резултат, за което е изложил подробни съображения за нарушаване от ищеца на чл. 15 ал. 1 ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
От изложените от жалбоподателя правни въпроси, не е релевантен за делото въпросът за приложението на чл. 266 ГПК, тъй като изложеното от жалбоподателя не отговаря на данните по делото. В отговора на исковата молба от 15.02.2010 г. (л.22) ответникът е възразил относно приспадането на запазените части на мотоциклета, като е поискал в случай, че е налице тотална загуба на МПС, експертизата да определи размерът им. Първоинстанционният съд е обсъдил това възражение, но не го е приел за основателно поради липса на доказателства. Във въззивното производство не са приети представените от ответника писмени доказателства, установяващи изплащане по време на делото на застрахователно обезщетение 10 624 лв. От изложеното следва, че ответникът своевременно е заявил възражението си по размера на обезщетението досежно стойността на запазените части на мотоциклета, а не за първи път в писмените си бележки, представени в първоинстанционното производство, както и че въззивният съд не е нарушил забраната по чл. 266 ал. 1 ГПК с приемане на писмени доказателства. Затова изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не е от значение за спора – както и да се реши този въпрос, това не би се отразило на изхода на делото.
Материалноправният въпрос коя методика да се ползва при оценката на тотална щета, не е решен от въззивния съд в изложения от жалбоподателя смисъл, нито в противоречие с установената съдебна практика по приложението на Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249 т. 1 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Въззивният съд изрично е посочил, че на основание заключението на А. възприема предложената стойност на автомобила по средни пазарни цени 16 600 лв. – това е приетата действителна стойност на мотоциклета, стойността, достатъчна за закупуване на имущество от същия вид по стойност към настъпване на застрахователното събитие, а не стойността, определена от вещото лице по Методиката към Наредба №24/08.03.2006 г. 13 280 лв., която установява само минималната стойност на обезщетението. Когато при тотална щета увреденото имущество има и остатъчна стойност -запазени части на мотоциклета – от действителната стойност на вещта следва да се приспадне стойността на запазените части, които съставляват имуществена облага за ищеца, в противен случай наред с обезщетението, с което ищецът ще се постави в имущественото състояние преди настъпване на застрахователното събитие, той би получил и имуществена полза, с което ще се наруши принципа обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това преди увреждането. Относно приспадането на стойността на запазените части от действителната стойност на автомобила към настъпване на ПТП е постановеното от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№ 165/24.10.2013 г. по т.д.№ 469/2012 г. на ІІ т.о. Въпросът, поставен от жалбоподателя, че въззивният съд е намалил обезщетението 20% от пазарната оценка на мотоциклета на база условната експертна оценка на вещото лице, без ответникът да е уточнил кои са запазените части, след което да се определи стойността на всяка от тях, съставлява оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1506 от 05.03.2013г. по гр.д. №546/2013г. на СГС в посочената част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: