1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София, 21.02.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
Членове: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4408 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците И. С. П. и И. С. П., двамата от [населено място], [улица], срещу решение № 316 от 13. 07. 2016г. по в. гр. дело № 443/2016г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 363 от 18. 05. 2016г. по гр. дело № 1473/2015г. на Пазарджишки районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторите срещу ответника [община] иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] със заповед № РД-18-97/28. 10. 2008г., ищците И. и И. П. са собственици на парцели VІ-5 и V-4 в кв. 142 по плана на [населено място] от 1904г., състоящи се съответно от дворно място от 60 кв.м. и дворно място от 50. 40 кв.м., ведно с построен в него дюкян, на основание наследствено правоприемство и реституция на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, и че е допусната грешка като процесните недвижими имоти не са заснети в одобрената кадастрална карта, и е реализирана отговорността на ищците за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторите – ищци поддържат в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявеният положителен установителен иск да бъде уважен, като им бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.
Касаторите – ищци въвеждат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело: 1. „Мотивите на влязло в сила решение по друго дело между същите страни, обвързват ли съда, който решава спора между същите страни?“, по който релевират основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и противоречие на обжалваното въззивно решение с решение № 416 от 20. 01. 2015г. по гр. д. № 2198/2014г. на 4 г.о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, с които да обсъди всички доводи, възражения и становища на страните по делото?“, по който релевират основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и противоречие на въззивното решение с т. 19 ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и с решение № 292 от 20. 01. 2016г. по гр. д. № 952/2015г. на ВКС, 3 г.о. по чл. 290 ГПК, доколкото въззивният съд не е обсъдил правоприемството на ответника от Държавата по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК и силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по ревандикационния им иск срещу Държавата по гр. дело № 1741/2006г. на РС – Пазарджик; и 3. „Какво е значението на влязло в сила решение по иск за собственост между същите страни, постановено в момент, когато ответникът не е бил материално пасивно легитимиран да отговаря по такъв иск? Създава ли това решение сила на пресъдено нещо за последващ иск, когато ответникът вече е материално пасивно легитимиран да отговаря по такъв иск? Когато с влезли в сила решения, постановени срещу различни ответници, едното отрича правата на ищците, а другото признава същите права, кое от двете е задължително за съда, разглеждащ иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване съществуването на същото право?“, по които релевира основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: противоречие с решение № 43 от 13. 02. 2013г. по гр. дело №229/2011г. на ВКС, І г.о. по чл. 290 ГПК и същевременно необходимост от тълкуване, което ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба – [община] /ответник и в производството/ депозира писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищците е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск за собственост с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. с чл. 124, ал.1 ГПК, но не са налице посочените от касаторите общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 за допускане на касационно обжалване по същество по поставените въпроси.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с положителен установителен иск за установяване правото на собственост на ищците върху процесните недвижими имоти на основание наследствено правоприемство от техния баща С. П., тъй като праводателят на техния наследодател и дядо на ищците /И. П./ никога не е губил правото си на собственост върху имотите, придобити с договори за продажба през 1930г. и 1932г., а дори да се приеме противното, доколкото имотите са отнети без законово основание от Държавата, е настъпила реституция на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Правният интерес от иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е изведен от обстоятелството, че към одобряването на кадастралната карта на [населено място] през 2008г. процесните имоти не са нанесени като самостоятелни имоти, а като част от имот – публична общинска собственост, т.е. осъществена е хипотеза на непълнота на кадастралната карта от 2008г.. Пазарджишки окръжен съд е счел за отречено със сила на пресъдено нещо претендираното от ищците право на собственост върху процесните недвижими имоти, позовавайки се на влязлото в сила решение № 180 от 29. 12. 2000г. по гр. дело № 677/2000г. на Пазарджишки районен съд, оставено в сила с решение по в. гр. дело № 323/2002г. на Пазарджишки окръжен съд, последното оставено в сила с решение № 1774 от 12. 01. 2004г. по гр. д. № 1963/2002г. на ВКС, при което поради неустановена активна материалноправна легитимация на ищците е отхвърлил предявения иск. С горепосоченото решение № 180 от 29. 12. 2000г. е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от наследодателя на ищците /С. П./ срещу ответника по настоящото дело – [община], с предмет – процесните недвижими имоти, като е прието, че не са налице предпоставките за реституция по чл. 2, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗВСОНИ, тъй като дори имотите да са отнети без основание от Държавата, те не съществуват реално – сградата на дюкяна е съборена, а двата имота като площ са приобщени към парцел, отреден за обществено мероприятие, което е осъществено, те са изгубили самостоятелното си значение и като прилежаща част, отредена за озеленяване, от по – голям имот не могат да бъдат възстановени. Въззивният съд е намерил за неоснователен доводът на ищците, че влязлото в сила решение на Пазарджишки районен съд от 29. 12. 2000г. гр. дело № 677/2000г. не следва да бъде ценено, тъй като към онзи момент [община] не е била пасивно легитимирана да отговаря по предявения ревандикационен иск, като е посочил че процесуалната и материалноправна легитимация на страните е била предмет на разглеждане от три съдебни инстанции, които безусловно са приели, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е допустим, но неоснователен, защото наследодателят на ищците по настоящото дело не е собственик на процесните недвижими имоти поради неосъществен фактически състав на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Пазарджишки окръжен съд е приел, че доколкото релевираните от ищците основания за правото на собственост по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК са същите, за които със сила на пресъдено нещо е прието, че не са осъществени за техния праводател и баща С. П., то така даденото с влязло в сила съдебно решение разрешение е обвързващо за съда и по настоящия спор за собственост, по който ищците се легитимират като наследници по закон на С. П..
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че първите два формулирани от касаторите – ищци правни въпроса не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното въззивно решение. Последните не са основани на обвързваща сила на мотивите на влязло в сила решение между същите страни, а на зачитане силата на пресъдено нещо на даденото разрешение по спорното субективно право с влязлото в сила решение по предявения от наследодателя на ищците ревандикационен иск срещу ответника за процесните имоти. Що се отнася до необсъждането в мотивите на въззивното решение на твърдяното от ищците правоприемство на ответника от Държавата, настъпило след формиране силата на пресъдено нещо по влязло в сила решение от 18. 01. 2007г. по гр. д. № 1741/2006г. на Пазарджишки районен съд, с което е уважен предявен от ищците срещу Държавата ревандикационен иск за процесните недвижими имоти на основание наследствено правоприемство от С. П., същото не е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като решаващият правен извод на въззивния съд за отричане със сила на пресъдено нещо правото на реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ на наследодателя на ищците не би могъл да бъде променен с оглед обстоятелството, че правоприемството на ответника от Държавата е настъпило ex lege по силата на пар. 7, т. 4 и 6 ПЗР ЗМСМА, т.е. на 17. 09. 1991г., към който момент съгласно заключението на техническата експертиза на вещото лице В. В. процесните имоти попадат върху озеленена част на парцел за окръжно и районно управление на МВР. Исковата молба по горепосочения ревандикационен иск срещу Държавата е подадена през 2005г. /по гр. дело № 409/2005г. на ПРС/, т.е. след настъпването на законовото правоприемство на [община] от Държавата по силата на пар. 7 ПЗР ЗМСМА по отношение на процесните имоти, съставляващи публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС, поради което постановеното, влязло в сила решение по нея не разпростира силата си на пресъдено нещо спрямо [община]. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК и чл. 298, ал. 2 ГПК сила на пресъдено нещо се формира по отношение на правоприемници на страните, само когато правоприемството е настъпило в хода на процеса или след влизане в сила на съдебното решение. По отношение на първите два въпроса на касаторите не е налице и посоченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като въззивното решение не противоречи, а съответства на задължителната практика на ВКС, вкл. сочените от касаторите т. 19 ТР № 1/2001г. по тълк. дело № 1/ 2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 416 от 20. 01. 2015г. по гр. д. № 2198/2014г. на 4 г.о. на ВКС и решение № 292 от 20. 01. 2016г. по гр. дело № 952/2015г. на ВКС, 3 г.о., постановени по чл. 290 ГПК.
Поставеният от касаторите трети процесуалноправен въпрос, преформулиран от касационната съдебна инстанция съобразно правомощията й по т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС за субективните предели на силата на пресъдено нещо на решения по спорове за същото субективно право и кое влязло в сила решение по спорове между различни страни за същото право е задължително за съда, разглеждащ иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е от значение за изхода по конкретното дело, т.е. по отношение на него е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разрешението на този правен въпрос, съдържащо се в обжалваното въззивно решение е в съответствие със задължителната безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. соченото от касаторите решение № 43 от 13. 02. 2012г. по гр. дело № 229/2011г. на ВКС, І г.о. по чл. 290 ГПК, поради което не е налице релевираното допълнително основание за допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 226, ал. 3 ГПК, съдебното решение се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за страните и техните правоприемници /универсални и частни/, но само когато правоприемството е настъпило в хода на процеса или след влизане в сила на съдебното решение. Правното основание на важимостта на силата на пресъдено нещо спрямо правоприемника е процесуалната легитимация на неговия праводател по делото, от което е възникнала силата на пресъдено нещо. Съществуването или не на материалноправна легитимация на страните към момента на формиране силата на пресъдено нещо е ирелевантно за очертаване субективните предели на силата на пресъдено нещо, щом за страните по делото е налична процесуална легитимация. Зачитайки силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по предявения от праводатателя на ищците ревандикационен иск за процесните имоти срещу ответника и в настоящото производство по иска с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният съд се е съобразил с нормите на чл. чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК и чл. 226, ал. 3 ГПК и с безпротиворечивата задължителна практика на ВКС, тъй като е налице идентичност на страните по двете искови производства с оглед настъпилото след формирането на силата на пресъдено нещо по ревандикационния иск наследствено правоприемство по отношение на настоящите ищци. Влязлото в сила решение по ревандикационния иск на ищците срещу Държавата не се ползва със сила на пресъдено нещо по настоящия спор поради отсъствието на идентичност на страните по двете производства, доколкото правоприемството на ответника от Държавата е настъпило преди завеждане на ревандикационния иск срещу Държавата и в този смисъл решението по този иск не е задължително по настоящия исков процес. Наличието на безпротиворечива съвременна задължителна практика на ВКС и отсъствието на непълнота, неяснота или противоречие в нормите на чл. 226, ал. 3, чл. 298, ал. 1 и 2 и чл. 299, ал. 1 ГПК, обуславя извод и за неосъществено допълнително основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 316 от 13. 07. 2016г. по в. гр. дело № 443/2016г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: