О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
Гр.София, 21.02.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.318 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.447/8.01.20 по ч.г.д.№.14391/19 на СГС, ІІ Гс., е потвърдено разпореждане №.233152/3.10.19 по г.д.№.24398/19 на СРС, 118с., с което на основание чл.130 ГПК е върната искова молба в частта, с която се претендира обезщетение за лишаване от ползване на движими вещи на основание чл.59 ЗЗД за периода след предявяването й – 2.05.19-1.11.19.
Постъпила е частна касационна жалба от „СКК 11“ЕООД, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм.ДВ бр.100/2010, в сила от 21.12.2010 г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, са и решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
В случая се атакува прекратяване на производство по искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на движими вещи за периода 2.05.19-1.11.19 по 770лв. месечно – като общият размер на цялата претенция за всички движими вещи /групирани по видове в 61 пункта/ за времето 2.05-1.11.19 възлиза на 4620лв. /6х770лв./. Същевременно претенцията по чл.59 ЗЗД е в обективно съединяване с множество искове с правно основание чл.108 ЗС, евентуално чл.57 ал.2 ЗЗД /за ревандикиране на същите движими вещи, респективно за заплащане на равностойността им/, като цената на всеки един от тези обуславящи искове е отново под 5000лв. При това положение се касае за прекратяване на производство по искове, въззивното решение по които, по аргумент от чл.280 ал.3 т.1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№.5975/17.01.20 на „СКК-11“ЕООД, с.Доброславци, срещу определение №.447/8.01.20 по ч.г.д.№.14391/19 на СГС, ІІ Гс., като недопустима.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: