2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София, 22.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 522 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба Д. И. К., Н. Р. К. и Т. Р. К., всичките от [населено място], представлявани от адв. М. С., против разпореждане № 1442 от 31 август 2016 г., постановено по в.гр.д. № 303 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2016 г., с което е постановено издаването на изпълнителен лист на П. Д. К. по невлязло в сила осъдително решение № 124 от 15.07.2016 г., постановено по същото дело, с което е потвърдено решение № 45 от 15.01.2016 г. по гр.д. № 2930/2013 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна. Жалбоподателите са недоволни от обжалваното разпореждане в частта, с която е издаден изпълнителен лист за сумите, представляващи сторени за двете инстанции разноски в размер на 18252,78 лева.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановеното разпореждане, като се сочи, че съгласно чл. 404, т. 1 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. В частта за разноските решението има характер на определение и поради това същото не е годно изпълнително основание по смисъла на цитираната разпоредба. Затова според жалбоподателите съдът в нарушение на процесуалния закон е разпоредил издаването на изпълнителен лист за невлязло в сила съдебно решение в частта му за разноските.
Ответницата П. Д. К. от [населено място], представлявана от адв. П. С., в отговор на частната жалба заявява, че жалбата е неоснователна в частта й за присъдените искови суми, а относно включването в изпълнителния лист и разноските, въпросът е предмет на противоречива съдебна практика.
С обжалваното разпореждане е съобразено, че постановеното от окръжния съд в гр. Варна първоинстанционно решение е потвърдено с решение № 124 от 15 юли 2016 г., постановено по в.гр.д. № 303/2016 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна. Тъй като срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба, същото не е влязло в сила. Прието е, че с оглед приложението на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд подлежи на принудително изпълнение. При тези съображения и като е взел предвид, че въззивното решение е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на предварително изпълнение вземане на молителя за потвърдените суми по решението на окръжния съд, съдът е намерил искането за издаване на изпълнителен лист за всички присъдени с решението суми, за основателно.
Частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК, на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, като така законът им придава, заедно с други изрично посочени документи, изпълнителна сила. Включването в тази категория на осъдителни решения на въззивните съдилища, независимо от обстоятелството дали същите са влезли в сила, допуска отклонение от правилото, че само онези съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и свързаната с това стабилност на удостовереното с тях изпълняемо право, подлежат на принудително изпълнение. В съдебната практика трайно е застъпено становището, че в обхвата на соченото изключение не се включва тази част от съдебното решение, с която въззивният съд се е произнесъл по дължимите в производството разноски (сравни определение № 263 по ч.т.д. № 220/2011 г., I т.о., ВКС). Аргумент за това се черпи от характера на правото на разноски в процеса, което се поражда с оглед развитието на исковото производството и съществува отделно от спорното материално право. Соченото разрешение намира опора и в уредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, която предвижда, че съдът допълва решението си в частта за разноските с акт от категорията на съдебните определения. Според чл. 404, т. 1, предл. първо ГПК съдебните определения също подлежат на принудително изпълнение, но само ако същите са влезли в законна сила. С подаването на касационната жалба срещу постановеното по въззивното дело съдебно решение, разрешеният с него правен спор е пренесен за разглеждането му пред касационния съд, поради което както решението, така и инкорпорираното в него определение, не са влезли в сила, а въпросът за дължимостта на разноските може да бъде пререшен съобразно изхода на делото, образувано по касационната жалба. Предвид изложеното, апелативният съд в гр. Варна неправилно е разпоредил издаването на изпълнителен лист за вземанията за разноски, сторени в първоинстанционното и въззивното производство, поради което в тази част обжалваното разпореждане следва да се отмени.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 1442 от 31 август 2016 г., постановено по в.гр.д. № 303/2016 г. на апелативния съд в гр. Варна в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на П. Д. К. от [населено място] за сумата от 18252,78 лева разноски, от които 10972,78 лева платени такси, 2280 лева платени възнаграждения на вещи лица и 6000 лева платено възнаграждение на адвокат и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ без уважение молбата на П. Д. К. с адрес в [населено място], [улица], да й бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 18252,78 лева разноски, от които 10972,78 лева платени такси, 2280 лева платени възнаграждения на вещи лица и 6000 лева платено възнаграждение на адвокат, по невлязло в сила решение № 124/15.07.2016 г. по гр.д. № 303/2016 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна, потвърдило решение № 45/15.01.2016 г. по гр.д. № 2930/2013 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което сумата е присъдена.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист в частта му за сумата 18252,78 лева разноски.
В останалата си част разпореждането е влязло в сила.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: