О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София 23.01.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 824 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от А. пр. – С. срещу решение № 2032 от 23.12.11г.по в.гр.дело № 2120/11г.на Софийски апелативен съд в частта му,в която е изменено решението от 11.05.11г.,постановено по гр.дело № 3567/10г.на Софийски градски съд в частта му,в която е осъдена П. на РБ да заплати на Н. Д. Л. на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ обезщетение в размер на 7000 лв за неимуществени вреди от водено наказателно производство,по което е бил оправдан с влязла в сила присъда.
. Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Застъпено е становище,че със същото е разрешен въпросът за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата в противоречие с трайната практика на ВКС и този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
На основание чл.287 ал.2 ГПК ответникът по касация чрез адв.Й. В. е подал насрещна касационна жалба.В приложеното изложение са мотивирани основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай обаче не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд по реда на отменения ГПК.Касаторът е приложил влезли в сила съдебни решения по приложението на чл.2 т.2 ЗОДОВ,за да обоснове твърдението си за наличие на противоречива съдебна практика по поставения въпрос,но те са постановени по различни казуси при конкретна фактическа обстановка,която е преценена от решаващия съд при определяне размера на обезщетението.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това,че вредите от неимуществен характер са доказани, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и не е основание за допускане на касация.Доказателствените изводи на съда могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Насрещната жалба на Н. Л. не следва да се разглежда,тъй като е в зависимост от допускането на касационната жалба до касация.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2032 от 23.12.11г.,постановено по в. гр.дело № 2120/11г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.