О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 24.02. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 6530/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. Т., [населено място], срещу въззивно решение №1262/01.07.2014г. по гр.д.№2749/2013г. на Пловдивския окръжен съд.
В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за решаване на въпрос за приложение института на придобивната давност в противоречие с практиката на ВКС. Твърденията на касатора били, че в полза на майката на страните Г., е изтека придобивна давност, тя получила имота по силата на делба, без да се заплаща уравнение на дяловете и го е владяла изцяло за себе си и след смъртта на съпруга си. Касаторът преразказва свидетелските показания, от които имало данни, че майката е демонстрирала своене на имота за себе си. Позовава се на ТР №1/2012г., ОСГК, ВКС и прилага решения на ВКС.
Ответникът по касация не изразява становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №2045 от 17.05.2013г. по гр.д.№17.05.2013г. на Пловдивския районен съд. С последното е отменен констативен нотариален акт № 44/2007г. в частта, с която С. Г. е призната за собственик по обстоятелствена проверка на апартамент с площ 47,13 кв.м., находящ се в [населено място] /подробно описан/ за разликата над 22/30 ид.ч. Допусната е делба между Ж. Г. Г. и З. Г. Т. на същия недвижим имот при квоти : за Ж. Г. 4/30 ид.ч. и за З. Т. 26/30 ид.ч.
Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са наследници по закон /дъщери/ на С. Г., поч.2012г. и Г. Г., поч.1996г. С. и Г. Г. са съпрузи със сключен първи брак през 1961г. / прекратен с развод през 1982г./ и втори брак, сключен през 1985г. процесният имот е придобит от С. Г. по време на първия и брак с Г. Г. – през 1976г., когато е постигната спогодба по гр.д.№3641/1976г. на Пловдивски районен съд с другите сънаследници. Нейната квота в съсобствеността е 1/5 ид.ч. като тя е изплатила парично уравнение на дяловете на останалите съделители в деня на спогодбата. При това положение по време на първия брак с Г. имотът е придобит при квоти 1/4 ид.ч. за С. Г. по наследство и 4/5 ид.ч. в режим на СИО. След прекратяване на първия е останал в обикновена съсобственост между съпрузите. Не е доказано възражението на ответницата, че имотът е бил еднолична собственост на С. Г. поради „формално отразеното” в съдебния протокол за делба плащане на паричното уравнение. Тя не изпълнила доказателствената си тежест във връзка с направеното от нея оспорване на съдебния протокол в тази част. След смъртта на Г. Г. имотът е съсобствен между преживялата съпруга и двете дъщери при квоти 4/30 ид.ч. за всяка от дъщерите по наследство от баща им и 22/30 ид.ч. за преживялата съпруга. През 2007г. С. Г. се снабдила с нотариален акт №45/2007г. по обстоятелствена проверка за собственост върху целия имот и с договор от 12.07.2007г. по нотариален акт №191/2007г. прехвърлила имота на С. Г.. От събраните писмени и гласни доказателства се опровергават констатациите в нотариален акт №45/2007г. и твърденията на ответницата, че наследодателката С. Г. е придобила имота по давност след смъртта на майка си М. през 1976г. По време на първия и брак в режим на СИО са придобити 4/5 ид.части и тя не е владяла срещу съпруга си.Съгласно чл.115,б „в” ЗЗД вр.чл.84 ЗС давност между тях не тече. От доказателствата е установено, че тя не е владяла след смъртта му частите на дъщерите си, в т.ч. на ищцата. Ответницата З. Г. не е придобила имота по давност, тъй като е поканена приживе от майка си да живее с нея в имота, а след прехвърлителната сделка през 2007г. не е изтекъл изискуемият от закона петгодишен срок до завеждане на иска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото.Такъв правен въпрос не може да бъде доуточнен по смисъла на същото тълкувателно решение предвид посоченото в изложението. То съдържа преразказ на делото като са посочени процесуални нарушения във връзка с възприемането на фактическата обстановка. Не са формулирани конкретни правни въпроси и не са изложени доводи, които да обосноват допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 или т.2 ГПК и да насочат в какво се състои противоречието с посоченото ТР №1/2012г., ОСГК, ВКС или пък представените решения на ВКС. Изведените цитати от последните не могат да се преценят като относими за процесния случай предвид решаващите изводи на въззивния съд.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма искане и доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1262/01.07.2014г. по гр.д.№2749/2013г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: