О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София 24.02.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 6233/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Столична община, подадена от пълномощника юрисконсулт Л. Г., срещу въззивно решение №6724/05.10.2015г. по гр. дело №12439/2014г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси: при допусната съдебна делба между физическо лице и Столична община, при която притежаваната от общината квота е публична общинска собственост по силата на влязъл в сила ПУП, допустима ли е съдебна делба, или следва да се докаже първо отказ от общината да изкупи другия дял в съсобствеността; ако се приеме, че първата фаза на делбата е допустима, допустимо ли е при неподеляем имот с отреждане „за озеленяване” във втората фаза на делбата, да бъде изнесен на публична продан с оглед разпоредбата на чл.62,ал.2 ЗУТ.
Ответникът по касационната жалба Т. Б. К. оспорва същата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение e потвърдено решение №ІІ -55-58/29.05.2014г. по гр.д.№ 20302/2012г. на Софийския районен съд. С последното е на основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан допуснатият до делба имот : ПИ, пл.№1135, кв.322, по плана на комплекс „Б. ш.”-ІІч., м.”Л.”, [населено място], с площ 525 кв.м. /подробно описан/.
Въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Доводите във въззивната жалба, че е извършена делба на недвижим имот, който в хода на производството по делба е придобил статут на публична общинска собственост, са приети за неоснователни по следните съображения : С решение № II-55-15/7.06.2013г., постановено в първата фаза, е допусната делба на процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот № 1135, кв. 322 по плана на к-с Б. ш. – II ч., при квоти по 1/2 ид. част за всяка от страните. Проценият поземлен имот № 1135 е част от УПИ VII – за озеленяване, кв. 322. По делото е представен Акт за публична общинска собственост № 0261/21.02.2013г., вписан на 01.03.2013г., по силата на който ? ид.ч. от съсобствен поземлен имот № 1135, като част от УПИ VII – за озеленяване, кв. 322, е обявен за публична общинска собственост. А. е съставен преди постановяване на решението за допускане на делбата, но документът е представен по делото във втората фаза на производството, т.е. след постановяване на решението по допускане на делбата и влизането му в законна сила. Към момента на допускане на делбата с влязъл в сила съдебен акт, идеалната част от поземления имот, притежавана от ответника е била със статут на частна общинска собственост и не е съществувала пречка за делба по аргумент на чл. 7, ал. 2 ЗОбС. Последващото изменение на предназначението на съответната ид.ч. от имота от частна общинска в публична общинска собственост не представлява пречка за извършване на делбата, тъй като притежаваната от ищцата ид.ч. е със статут на частна собственост и не е проведена съответна процедура по отчуждаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗУТ озеленените площи, които представляват публична собственост, не могат да бъдат продавани, преотстъпвани и обременявани с вещни тежести, както и да бъдат използвани за други цели. Отреждането на имота за озеленяване не препятства извършването на делба по съдебен ред, с оглед предоставяне на възможност на страните – съсобственици да упражняват пълноправно право на собственост и всички правомощия, включени в неговото съдържание върху реална част от имота. Съгласно правната норма, установена в разпоредбата на чл. 62, ал. 5 ЗУТ когато в терените, определени за озеленени площи – публична собственост, попадат поземлени имоти – частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред. Следователно за Столична община е предвиден специален ред за отчуждаване на имоти – частна собственост с оглед задоволяване на широки обществени потребности. По делото не са представени доказателства за отчуждаване на ид.част – собственост на ищцата, или за започване на съответната процедура за това, поради което предназначението на имота не представлява пречка за извършване на делбата и не следва да лиши ищцата от притежаваното от нея и установено по делото право на собственост върху ? ид. част от имота. Влязлото в сила решение, с което се допуска съдебната делба, макар и да подготвя следващата нейна фаза – извършване на делбата, изпълнява самостоятелна правозащитна функция, като установява със сила на пресъдено нещо правото на делба, както и между кои лица и кои имоти тя следва да се извърши и каква е частта на всеки от съделителите, като изключва възможността за пререшаване на въпроса дали между лицата, относно имотите и квотите, посочени в решението, следва да се извърши съдебната делба. Ответникът е разполагал с възможността да обжалва решението по допускане на делбата въз основа на сега сочените доводи, като след влизане в сила на решението по допускане, правото на делба може да бъде оспорено само въз основа на новонастъпили факти, променили имуществената общност. Промяната в статута на ид.ч. от собствеността на ответника не представлява такъв. Въззивникът е разполагал с възможността да представи издадения А. в производството по първа фаза, което не е сторил.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той трябва да е значим за делото, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. При непосочване на такъв правен въпрос касационната инстанция не може да допусне обжалване на въззивното решение. В разглеждания случай посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Производството е по съдебна делба във фазата по извършването и. Поставените въпроси касаят допустимостта на производството във фазата по допускане на делбата. То обаче е приключило с влязло в сила решение, което обвързва съда и не може в процедурата по селекция на касационната жалба по чл.288 ГПК да бъде разгледан въпрос дали е било допустимо. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, съгласно която в решението за допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съсобственик. Решението се ползва със СПН по отношение на тези въпроси, т.е. преклудират се неупражнените от съделителя възражения по отношение на спорното право, в т.ч. и за статута на имота, установен до приключване на първата фаза. С такива възражения страната не разполага във втората фаза на делбата. Възраженията, които може да релевира са само за възприетия от съда способ за извършване на делбата и съответствието му с предвидената в ГПК процедура.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството почл.288 ГПК и приложените доказателства, на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №6724/05.10.2015г. по гр. дело №12439/2014г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Т. Б. К. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: