3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София, 26.01.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6613 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. В. против решение № 316/21.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 214/2014 г. от състав на Окръжен съд – Смолян.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивния съд е приел в решението си, в обжалваното с касационната жалба част, че ищцата реално не е полагала труд в ответната фирма по сключения между страните трудов договор и конкретно не е изпълнявала задълженията си по този трудов договор за периода от м. август 2011 г. до 17.10.2012 г. Съдът е направил този извод от показанията на свидетелите разпитани по делото, въпреки обстоятелството, че те са служители на ответната фирма, като в тази насока е отчел, че техните показания са логични, обективни и последователни, като част от обстоятелствата, които те установяват, не се отричат от другата страна, и предимно защото кореспондират с другите доказателства по делото – писмените такива – таблици за отчитане явяване/неявяване на работа, от които съдът е установил, че за всички служители, и конкретно за ищцата, за месеците август и септември 2011 г. и за всички месеците от м. януари до м. октомври 2012 г. включително е вписано неявяване на работа.
След като е установил, че за процесния период от време ищцата не е полагала труд за ответното дружество, съдът е приел и че за този период от време на нея не се и дължи трудово възнаграждение. Работодателят дължи възнаграждение само за реално положен труд; без доказателства за реално извършена от работника работа през процесния период трудово възнаграждение не му се дължи. Като неоснователен и недоказан съдът е отхвърлил и иска по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2012 г., тъй ищцата не е полагала труд през 2012 г., както и акцесорните искове по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В останалата част решението на въззивната инстанция не е обжалвано, поради което не е предмет на касационното обжалване.
В изложението на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил доказателства и факти, наведени от ищцата в подкрепа на твърдението и в касационната жалба, че за процесния период не е престиран труд, тъй като предприятието се е намирало в престой по смисъла на КТ. Този довод не е направен с исковата молба от страна на ищцата във връзка с твърдението й, че не е й заплащано дължимото трудово възнаграждение, поради което и по тази причина не е обсъден като довод за основателност на претенцията й от страна на въззивния съд. Сочения правен въпрос е следва ли съдът да обсъди всички доказателства за факти, които са от значение за решаване на делото, въпреки че не са направени за тях твърдения от страните. В сочените от касатора решения на ВКС не се съдържа извод, че съдът следва да обсъжда факти и доводи на страните, които не са направени своевременно, като в тази насока не се съдържа соченото противоречие. В тези решения на ВКС се приема безспорно, че съдът е длъжен да посочи кои факти са установени от събраните по делото доказателства, но само когато във връзка с тях са направени съответните правни доводи от страна на страните в процеса. При липса на правни доводи от страната, в съответните процесуални срокове за това – с исковата молба, както е в настоящия случай, за съдът не е съществувало процесуалното задължение да се произнася по доводи относно дължимостта на суми на различно от посоченото в исковата молба правно основание. В този смисъл липсва и соченото противоречие, като касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят 1200 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 316/21.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 214/2014 г. от състав на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА А. П. В. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., ап. адв. С. З. да заплати на [фирма] съдебен адрес [населено място], [улица] адв. кантора П. сумата 1200 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.