О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 26.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3089/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 92 от 09.03.2017 г. по гр. д. № 89/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик е потвърдено решение от 28.07.2016 г. по гр.д. № 4325/2015 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, постановено в производство по съдебна делба в първа фаза, с което е допуснато да се извърши делба между А. Д. К. и Л. И. К. на 13 бр. поземлени имота – ниви и лозя, находящи се в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място] и самостоятелен обект – жилище в сграда в [населено място], при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки съделител.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от Л. И. К., чрез адв. Н. К.. С оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният въпрос: -редовно ли е призоваването на страната, която е посочила пълномощник /адвокат/ по делото, ако то е извършено на личния адрес на страната, а не на този на пълномощника ?. По този въпрос се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Формулирани са и въпроси, отнасящи се до редовността на процесуалните действия, извършени от страна в процеса, чрез неин пълномощник в случай, че същият е действал без представителна власт, без да е приложено пълномощно и без да е давано указание за това, с което се обосновава основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация намира, че не са налице въведените основания за касиране на решението, а по същество жалбата за неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Касационната жалба е постъпила в съда на 29.05.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение окръжен съд – Пазaрджик е приел за правилни и обосновани фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд. Релевираните оплаквания във въззивната жалба е намерил за неоснователни. Приел е за установено, че Л. К. е придобила процесните имоти по време на брака ? с К. К., при условията на СИО. Идеалните части на съпруга ? – длъжник по изпълнително дело, са били предмет публична продан, по която за купувач е бил определен А. К.. Той е придобил правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от продадените имоти на основание постановление за възлагане от 05.01.2015 г. Постановлението е било обжалвано пред окръжен съд Пазарджик от К. и е било потвърдено като правилно и законосъобразно с решение № 343/11.06.2015 г. по в. гр. д. 454/2015 г. по описа на съда. От това въззивният съд е намерил, че оплакванията на К. за недопустимост на решението поради липса на надлежна процесуална легитимация са неоснователни. Прието е и че липсва основание за конституиране като страна по иска на съпругът на касаторката К. К., а след неговата смърт, настъпила на 29.09.2016 г., и останалите негови наследници синът Д. и дъщерята И., тъй като неговите идеални части от имотите са били придобити от купувача по публичната продан, преди откриване на наследството, поради което тези права не са били в патримониума на починалият съпруг и не са били наследени от правоприемниците му. Искането е било направено като касаторката е поддържала, че 1/2 ид. ч., притежавана от нея също е семейна имуществена общност. Този довод също е неоснователен, поради това че с насочване на изпълнението върху вещ – съпружеска имуществена общност, за личен дълг на единия от съпрузите, общността се прекратява – чл. 27, ал. 4 СК.
Л. К. е оспорила правилността на първоинстанционното решение и с възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до засягане на правото ? на защита. Посочила е, че незаконосъобразно съдът е дал ход на делото в съдебно заседание, за което пълномощникът ? не е бил редовно уведомен и изрично е поискано отлагане на делото. Съдът подробно е изследвал отношенията между довереник и доверител, приел е, че отговорът на исковата молба е подаден от адвокат без приложено пълномощно, поради което правилно призовка за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание е връчена на адреса на страната. От това е намерено, че не е налице нередовно уведомяване.
С молба от 31.05.2016 г. подадена от адв. К., в качеството му на пълномощник на К. е поискано отлагане на насроченото за същата дата съдебно заседание поради нередовното й призоваване. Искането е мотивирано с това, че е допуснато нарушение на чл. 39, ал. 1 ГПК, тъй като при посочен пълномощник призовката за насроченото съдебно заседание е следвало да бъде връчена на него. Това твърдение съдът е намерил за неоснователно, поради липсата на представено пълномощно, от което да се установи, че подателят на отговора на исковата молба и на молбата за отлагане на делото е имал качеството на процесуален представител на страната. Към молбата от 31.05.2016 г. е представен незаверен екземпляр от пълномощно, в което липсва подпис на упълномощителя К.. При тези данни обосновано въззивният съд е направил извод, че правилно призовката за насроченото съдебно заседание е адресирана до страната на посочения в исковата молба адрес, както и че тя е имала достатъчно време от уведомяването ? до провеждане на откритото съдебно заседание да организира защитата си.
По отношение на възраженията относно законосъобразността на постановлението за възлагане, с което като собственик се легитимира А. К. – съдът е посочил, че то вече е било предмет на обжалване от К. пред Окръжен съд като жалбата е оставена без уважение. Доколкото не са заявени други правоизключващи, правопрекратяващи или правопогасяващи факти, които да отричат произтичащите от него права, няма основание да се счита, че ищецът по иска не е придобил вещни права на основание постановлението за възлагане. С тези мотиви е потвърдено решението по допускане на делбата.
Поставените от жалбоподателката процесуално-правни правни въпроси във връзка с оплакването ? за нарушено право на защита не обуславят посочените основания за отмяна.
Въззивният съд по това възражение е приел е, че страната е уведомена лично, тъй като по делото не е доказано редовното упълномощаване на процесуалния ? представил адв. К..
От данните по делото се установява, че на 31.05.2016 г. (датата на насроченото първо открито заседание по делото), в канцеларията на съда е подадена молба от касаторката, чрез адв. Н. К., в която същата е заявила, че поради нередовното й призоваване не може да присъства на делото и моли същото да бъде отложено за друга дата. Към молбата е представено пълномощно от 25.02.2016 г., с което тя упълномощава адвокат К. да я представлява по делото в което положеният подпис на упълномощител не се чете. Въззивната жалба е подадена от същия адвокат. В изпълнение указанията на съда за представяне на пълномощно, дадени с разпореждане на председателя на ОС Пазарджик от 16.11.2016 г., то е представено с молба от 01.02.2017 г. Представеното пълномощно е от 25.06.2016 г. с идентичен текст с това на представеното на 31.05.2016 г. като подписът е четлив.
Следователно не може да се приеме, че формулираният въпрос дали връчването лично на страната на призовката за насроченото съдебно заседание е в нарушение на закона, след като тя е упълномощила адвокат, който да я представлява по делото е обусловил решаващата воля по редовността на призоваването, тъй като на съда не са били представени доказателства за редовно учредена представителна власт и такова е липсвало и към момента на изпращане и връчване на призовката за участие в първото съдебно заседание.
При тези данни обосновано е прието, че страната е била редовно призована за него, а в подадената молба за отлагане не е посочено и доказано наличие на препятствие, което страната не може да отстрани по смисъл на чл. 142, ал. 2 ГПК.
Съдът няма задължение да следи за редовността на отговора на исковата молба, който е подаден от страната, която е била редовно уведомена на основание чл. 46, изр. 1 ГПК. Обстоятелството, че той е взел предвид релевираните в него възражения въпреки, че не е представено адвокатско пълномощно за адв. К., представлява процесуално действие извършено в интерес на страна, която го е подала. Следва да се има предвид и това, че ако съдът не беше счел за редовен отговора на исковата молба, призовка за насроченото първо съдебно заседание пак щеше да бъде изпратена на адреса на страната, поради което поставените въпроси са без претендираното правно значение.
Поддържаното основание за касация по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК не се подкрепя от нито един от приложените съдебни актове. Те не попадат в предметния обхват на нормата, тъй като се прилагат решения, постановени в производство по отмяна и определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Бланкетно посочване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно да обуслови извод, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Останалите процесуални въпроси, по които се иска допускане на касационна проверка, акцентират върху хипотези, които не са били предмет на разрешаване от въззивния съд и не са обусловили крайното му разрешение.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката ще бъде осъден да заплати на ответника по касация направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 17.07.2017 г., сключен с адв. В. Ц., възлизащи на сумата от 500.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 09.03.2017 г. по гр. д. № 89/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Л. И. К., представлявана от адв. Н. К., посочен и като съдебен адрес, от [населено място], [улица], ет. 6, офис 10 да заплати на А. Д. К., представляван от адв. В. Ц., посочена и като съдебен адрес, от [населено място], [улица], ет. 1, офис 101 сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: