1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 27 януари 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5793/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. М. П. и А. П. П., двамата от [населено място], срещу въззивно решение №1420 от 16.07.2015 г. по гр. дело №1555/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1681 от 07.04.2015 г. по гр. дело №10139/2014 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу П. на Р. Б. искове за заплащане на сумите: 203.50 лв., представляващи 10% от претърпени вреди от кражби и вредители за 5.5 години за периода 15.12.2008 г. – 03.06.2014 г. за несъбрани плодове от имот ПИ№10135.2552.2093 по КК на [населено място] /ябълки, круши, орехи и сливи – обща сума за 1год. – 37 лв./; 583 лв., представляващи 10% от сума за претърпени вреди от кражби и вредители за 5,5 години за периода 15.12.2008 г. – 03.06.2014 г. за несъбрани зеленчуци от имот ПИ№10135.2552.2093 по КК на [населено място] /домати, пипер, зеле, патладжан, малини, лук и чесън – обща сума за 1 година – 106 лв./; 2530 лв., представляващи пропуснати ползи за 5.5 години за периода 15.12.2008 г. – 03.06.2014 г. за несъбрани плодове от имот ПИ№10135.2552.2094 по КК на [населено място] /череши, ябълки, орехи, лешници и сливи – обща сума за 1година – 460 лв./; 7782,50 лв., представляващи пропуснати ползи за 5,5 години за периода 15.12.2008 г. – 03.06.2014 г. за несъбрани зеленчуци от имот ПИ№10135.2552.2094 по КК на [населено място] /домати и лук – обща сума за 1година – 1415 лв./, на основание чл.49 във вр.чл.45 ЗЗД. Касаторите са осъдени да заплатят на П. на Р. Б. 1872 лв. деловодни разноски за двете съдебни инстанции, от които 146 лв. – командировъчни и 1726 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С определение от 02.10.2015 г. Варненският окръжен съд е оставил без уважение молба от 10.08.2015 г. по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Въззивният съд е приел, че ищецът И. М. П. е закупил през 1977 г. 1000 кв.м. ид. ч. от имот с площ 2300 кв.м., лозе в м. М. К. във В. землище. С нотариален акт № 46/ 18.12.2006 г. ищците са признати за собственици на ПИ№ 2906 с площ 1300 кв.м. находящ се в м. М. К.,[жк], [населено място]. Ищците са съпрузи от 08.03.1970 г. С влязло в сила решение по гр. дело№ 414/2010 г. на ОС-Варна нотариален акт № 46/ 18.12.2006 г. е отменен, като е отхвърлен искът за собственост на ищците и е признато, че те не са собственици на имота. Установено е по делото, че са приключили прокурорски преписки № 7329/2013 г., 14270/2008 г., 9300/2007 г., 2394/2008 г., всички по описа на РП-В.. От преписките се установява, че срещу ищците е водено досъдебно производство за извършено престъпление за това, че са посочили неверни данни, за да бъдат признати за собственици на имот по нотариален акт № 46/ 18.12.2006г., както и че по жалби на ищците са извършвани проверки за това, че са събаряни оградите на имота, който владеят. П. се е произнесла с актовете си, че липсват основания за образуване на наказателни производства, защото се касае не за извършени престъпления, а за спор за собственост, т.е. за гражданскоправни отношения, които следва да се решат от съответния компетентен съд. Производството срещу ищците също е прекратено, защото е прието, че не са извършили престъпление. В тежест на ищците е съгласно чл.154, ал.1 ГПК да установят при условията на пълно и главно доказване кумулативното осъществяване на следните предпоставки: противоправно деяние, изразяващо се в действие или бездействие, настъпване на вреди, техният вид и наличието на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. От представените по делото доказателства не се установява противоправно деяние на ответника, поради което той не следва да отговаря имущественно за същите спрямо ищците. Възражението за прекомерност на командировъчни разходи е неоснователно. Същите са оправдани съгласно Заповед № РД-07-1232/15.06.2015 г. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За въззивната инстанция следва да се присъдят на П. на Р. Б. разноските по делото от общо 921 лв., от които 58 лв. за командировка по Заповед № РД-07-1232/15.06.2015г. и 863 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б., [населено място], оспорва жалбите.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това как следва да се определя задачата на съдебната експертиза; може ли съдът да премести доказателствената тежест по иск за обезщетение за вреди от деликт от причинителя на увреждането към увредения; дължат ли се деловодни разноски на П. на Р. Б. в производството по предявен срещу нея иск с правно основание чл.49 ЗЗД и може ли като такива да се присъдят и изплатени командировъчни за юрисконсулт. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са решение и определения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1420 от 16.07.2015 г. по гр. дело №1555/2015 г. на Варненския окръжен съд. Първите два повдигнати от жалбоподателите въпроси са неотносими, тъй като в случая въззивният съд не е приел, че искът не е доказан, а е отхвърлил същия като неоснователен, защото от представените по делото доказателства не се установява противоправно деяние на ответника. Независимо от това от кого са посочени фактите по делото и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе решението си върху тях.
С касационните жалби се обжалва въззивното решение и в частта за присъждане на деловодни разноски. В тези си части те представляват частни жалби срещу решението, което относно разноските има характер на определение. П. на Р. Б. има право на деловодни разноски на основание чл.78 ГПК като ответник по иск с правно основание чл.49 ЗЗД, защото нейната процесуална легитимация в случая не е във връзка с изпълнение на възложената и със закон компетентност. Командировъчните пари обаче не са деловодни разноски по чл.78 ГПК. Такива според същата императивна разпоредба са само таксите, разноските по производството и адвокатското възнаграждение, като последното се присъжда и в полза на юридическите лица и еднолични търговци, ако са били защитавани от юрисконсулт.
Ето защо обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят 146 лв. деловодни разноски като командировъчни пари за двете съдебни инстанции.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационните жалби трябва да се присъдят 323.61 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1420 от 16.07.2015 г. по гр. дело №1555/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ решение №1420 от 16.07.2015 г. по гр. дело №1555/2015 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която И. М. П. и А. П. П., двамата от [населено място], са осъдени да заплатят на П. на Р. Б., [населено място], деловодни разноски за двете съдебни инстанции за разликата над 1726 лв. до 1872 лв.
ОСЪЖДА И. М. П. и А. П. П., двамата от [населено място], да заплатят на П. на Р. Б., [населено място], 323.61 лв. деловодни разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.