4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
[населено място] ,28,01,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 729 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на С. Т. Т. против определение № 529 / 18.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 458 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1983 / 11.07.2012 год. по гр.д.№ 586 / 2012 год. по описа на Варненски окръжен съд . Със същото е прекратено производството по гр.д.№ 586 / 2012 год. , поради недопустимост на предявения от жалбоподателя против С. „ Л. „ [населено място] иск , с правно основание чл.25 ал.6 вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ , за отмяна на мълчалив отказ на Общото събрание на сдружението, проведено на 09.12.2011 год., за отмяна наложено на С. Т. наказание „изключване от сдружението „ . Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на съда за липса на правен интерес от предявяването на иска , с възпроизвеждане на доводите от уточнението на същия, направено в изпълнение указанията на съда , с молба вх.№ № 21075 / 29.06.2012 год. , а именно : самият факт на непроизнасяне на ОС на сдружението по жалбата на С. Т. срещу решението на Управителния съвет от 08.08.2011 год. и факта на ефективно изтърпяване на наказанието . Мотивира допускане на касационното обжалване в хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , по процесуалноправния въпрос „ относно липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ в случаите , когато Общото събрание на сдружението не се е произнесло по жалба на страната „ . Не са изложени аргументи в подкрепа на допълнителния селективен критерий – значение на отговора на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото , по смисъла на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Ответната страна – С. „ Л. „ [населено място] – не взема становище по частната жалба .
Върховен касационен съд, Търговска колегия , първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът сочи , че в противоречие с Устава на сдружението – чл. чл. 23 ал.3 – наказанието му „ изключване „ , на основание чл. 23 ал.2 б. „ ж „ от Устава , е наложено от Ръководството на съответната „ дружина „ / доброволно обединение на ловци и риболовци , основно организационно звено на сдружението /, което е колективен орган на управление, различен от Общото събрание на дружината , с правомощия съгласно чл. 27 от Устава . Твърди , че това решение е съответно потвърдено от Управителния съвет на сдружението с решение от 08.08.2011 година . Предвид некомпетентността на Ръководството на дружината , за налагане наказанието „ изключване „ член на сдружението на посоченото основание и оттук извеждащ некомпетентност на Управителния съвет за извършеното потвърждение на наказанието, С. Т. твърди подадена до ОС на С. жалба от 17.08. 2011 год. срещу решението на Управителния съвет от 08.08.2011 год. , по която проведеното на 09.12.2011 год. Общо събрание не се е произнесло . Няма данни разглеждането на жалбата да е било изобщо включено в дневния ред на събранието, нито е представен протокол от същото , както и самата жалба .Твърдяното , като узнато от други членове на сдружението с идентичен проблем , непроизнасяне на ОС на 09.12.2011 год. , жалбоподателят зачита с последиците на „ мълчалив отказ „ за отмяна , който именно визира като предмет на иска си . Видно от приложение към исковата молба – отговор на жалба , с изх.№ 62 / 11.07.2011 год. , ответното сдружение е уведомило С. Т. , че с решение на ОС от 18.06.2011 год. , за разглеждане на жалбите срещу наложените от Ръководството на дружината наказания , вкл. неговото , е делегирана компетентност на УС , в съответствие с което е произнесеното на 08.08.2011 год. потвърдително решение , окончателно съгласно чл.23 ал.9 от Устава . По делото , обаче, е приложено извлечение от протокол от заседание на УС от 04.12.2010 год., на което и като наказващ орган , а не в качеството на произнасящ се по жалба срещу наложено от друг орган наказание , е прието решение за изключване на С. Т., по предложение на Ръководството на дружината, в съответствие с чл. 27 т.6 вр. с чл.23 ал.3 вр. с ал.2 б.”ж” от Устава . Следователно и в резултат на междувременно взетото решение на ОС от 18.06.2011 год. , за изменение ad hoc предвидената в Устава компетентност относно налагане наказание „ изключване член на сдружението „ , Управителният съвет се е произнесъл двукратно – веднъж като наказващ орган , в съответствие с компетентността му по устав / чл.23 ал.3 / и втори път – като разглеждащ жалбата на С. Т. , на основание чл.25 ал.5 от ЗЮЛНЦ , срещу решение на Ръководство на дружината , за налагане наказанието на С. Т., каквото решение по делото не е представено . Ищецът не оспорва наличието на такова решение на Ръководството на дружината , но не сочи упражнено право на жалба срещу постановяването му от некомпетентен съгласно устава орган, подадена на основание чл. 25 ал.5 ЗЮЛНЦ до УС . Не сочи като предмет на иска си отмяна на решението на ОС на сдружението от 18.06.2011 год. , на основание което Управителния съвет се е произнесъл по жалба , с окончателно решение, съгласно чл. 23 ал. 8 и ал.9 от Устава – предмет на жалбата до ОС на сдружението .
С оглед наведените фактически основания и петитума на иска , въззивният съд е изложил съображения за липса на правен интерес от предявяването му , но извеждайки го от липсата на предмет на исканата отмяна – липсващо , а не действително постановено решение на ОС от 09.11.2012 год. , за чието провеждане , респ. за съдържанието на каквото взето решение и изобщо за включване жалбата на ищеца в дневния ред на което изобщо липсват доказателства .
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК . Независимо от квалификацията на недопустимостта – „ липса на правен интерес” , с оглед изложените от въззивния съд доводи , се касае за приета недопустимост поради „ липса на предмет „ , преценката за която е строго индивидуална по спора. Въпросът, конкретизиран в съответствие с действително възприетото основание на недопустимостта , се явява фактологично обусловен , не предпоставя еднозначен отговор и не обуславя допустимост в сочената хипотеза . Дори да би се възприел за отговарящ на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , като касаещ допустимостта на искове по чл.25 ал.6 вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ срещу „ мълчалив отказ „ на ОС по въпрос , с който е сезирано , то формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е недостатъчно за обосноваване на допълнителния селективен критерий , съгласно т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Не е посочена правна норма , чиято неяснота или непълнота е провокирала противоречива съдебна практика или непротиворечива такава , но подлежаща на преодоляване с оглед изменение в обществените условия или законодателството, съответно доказани . Нормата на чл.25 ал.6 вр. с ал.4 ЗЮЛНЦ е ясна относно предмета на иска за отмяна – материализирани в правния мир противозаконни и противоуставни решения на върховния орган на юридическото лице с нестопанска цел. Отделно стои въпроса, с оглед преждеизложеното от фактическа страна, че ОС е делегирало правомощие за произнасяне по жалби срещу конкретното наказание на членове на сдружението , между които и ищеца , предходно на постановеното решение на УС от 08.08.2011 год. . С това си решение ОС е обусловило компетентността на УС и изключило последващото си произнасяне по реда на чл.23 ал.8 от Устава . От атакуване на неговата противоуставност ищецът е имал правен интерес .
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 529 / 18.09.2012 год. по ч.гр.д.№ 458 / 2012 год. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :