2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 92
София, 28.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1665/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1843 от 23.03.2018 г., подадена от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Б. Е. В., срещу определение № 113 от 23.02.2018 г. по в. ч. гр. д. № 79/2018 г. на Варненския апелативен съд. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С определение № 22 от 10.01.2018 г. по гр. д. № 577/2017 г. на Добричкия окръжен съд без уважение са оставени исканията на [фирма] [населено място] и З. С. И. от [населено място] в молби с вх. № 8296 от 29.12.2017 г. и с вх. № 8297 от 29.12.2017 г. за отвод на съдиите от състава на Добричкия окръжен съд, постановил определението; разпоредено е исковете, предявени с молба с вх. № 4918 от 13.12.2016 г. по реда на чл. 225, ал. 1 ГПК от З. С. И. /главно встъпило трето лице/ срещу [фирма] [населено място] /ищец/ и [фирма] [населено място] /ответник/, да се разгледат от Добричкия районен съд на основание чл. 23, ал. 3 ГПК, на когото делото да се изпрати.
С обжалваното определение без разглеждане е оставена частната жалба на [фирма] срещу определението на Добричкия окръжен съд по съображения, че не съществува процесуална възможност актът и двете му части да бъде атакуван чрез жалба.
Частната жалба срещу определението на апелативния съд е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване като преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 23 ГПК не предвижда възможност за обжалване на съдебния акт, с който горестоящият съд определя кой равен по степен съд да разгледа делото, след като поради отвод на съдиите разглеждането му в съответния съд е невъзможно. В случая не е налице нито една от двете хипотези на чл. 274, ал. 1 ГПК за допустимост на обжалването на определения пред по-горна инстанция. Този съдебен акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото – чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е предвидена изрично възможност за обжалване на определението, постановено в производство по определяне на компетентния съд – чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не подлежи на инстанционен контрол и другата част на определението на окръжния съд, с която без уважение е оставено искане за отвод на съдии. То също не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото и в закона не е изрично посочено като подлежащо на обжалване – чл. 274, ал. 1 ГПК.
Ето защо, като е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението по чл. 23 ГПК, Варненският апелативен съд е постановил правилно определение и то следва да бъде потвърдено.
Въпросите, поставени в касационна жалба с правно основание чл. 274, ал. 3 ГПК /л.л. 5-9 от касационното дело/ не могат да бъдат разгледани, тъй като производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 113 от 23.02.2018 г. по в. ч. гр. д. № 79/2018 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: