О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 92
София, 04.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари , две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 67/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. К. К. от гр. С. срещу определение №733/16.07.2008 год., постановено по ч.гр. д. № 1937/2008 год. на Софийски градски съд ІVа отд. в частта, в която съдът оставя в сила определението от 25.03.2008 год. по гр. д. № 9441/2008 год. на СРС, 76 състав , с което е прекратено производството по делото по отношение на иска за признаване за установено, че заповед № 1449/12.10.1993 год. на ВИАС е нищожна.
В приложението към частната касационна жалба по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване на определението в посочената част, жалбоподателят е посочил, че в тази част Градският съд неправилно се е произнесъл по съществен материално правен и процесуално правен въпрос , който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. За да обоснове наличие на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК жалбоподателят се е позовал на решение от 29.04.1996 год., постановено по гр.д. №3166/1993 год. на СРС, ТСК, 79 състав и определение, постановено в съдебно заседание от 12.12.2000 год. по гр.д. №5072/2000 год. на СРС, ГСК, 75 с-в.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о., приема следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 280,ал.1 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото , в които съдът се е произнесъл по съществен материално правен или процесуално правен въпрос , който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд . В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не е формулирал кой е съществения материално – правен или процесуално- правен въпрос, който в обжалваното определение е решен в противоречие с практиката на ВКС , решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото .
Под „практика на ВКС” разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1 има предвид трайната практика на ВКС , съставляваща конкретни решения , с които многократно еднообразно са били разрешавани еднородни случаи, както и Постановленията на пленума и Тълкувателните решения на общите събрания на Върховния съд и Тълкувателните решения на ВКС, които са задължителни за съдилищата. Такава практика в случая изобщо не е посочена.
По делото не са представени посочените в изложението съдебните актове, на които частният жалбоподател се позовава за да обоснове наличие на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е визирано само бланкетно .
Останалите доводи, навеждани в частната касационна жалба, се отнасят към касационните основания за отмяна на обжалваното определение, а не към основанията за допускане на касационно обжалване.
При въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подпора на частните жалби, обуславящи разглеждането им по същество. Доколкото в случая тези допълнителни изисквания не са изпълнени, касационно обжалване на определението от 26.11.2008 год. по ч.гр.д. № 2517/2008 год. на Варненския окръжен съд, не следва да се допуска.
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 733 от 16.07.2008 год. по ч.гр.д. № 1937/2008 год. на СГС, ІV А отд. в частта, в която е оставено в сила определение от 25.03.2008 год. по гр.д. № 9441/2008 год. на СРС, 76 с-в за прекратяване производството по делото по отношение на иска за признаване за установено, че заповед №1449/12.10.1993 г. на ВИАС е нищожна , по частна касационна жалба на К. К. К. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: