О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София, 04.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на четвърти юни, 2012 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
С участието на прокурора от ВКП ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д. 885/12 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.43, т.3 НПК.
Постъпило е определение от 26.04.12 г.на съдия от РС- Монтана, с което е прекратено съдебното производство по Н.Ч.Х.Д. 50 076/12 г. по описа на същия съд и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждането му по същество.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането не е основателно, доколкото в актовете на съдиите от РС-Монтана е отразено единствено,че тъжителят е адвокат в АК-Монтана.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери направеното искане за промяна на подсъдността за основателно.
Съгласно приложените по производството доказателствени материали, може да се изведе заключение, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че наличните по списъчен състав съдии от РС-Монтана са се отвели от разглеждане на делото. Вярно е казаното в становището на представителя на ВКП, че единственият изтъкнат от тях аргумент е принадлежността на частния тъжител към АК-Монтана и той сам по себе си предизвиква упрек за несериозност. Без задълбочени доводи в актовете си те съдиите са уточнили своя самоотвод с условието, заложено в чл. 29, ал. 2 НПК и са се обосновали с възможността да възникнат съмнения за безпристрастност и незаинтересованост от изхода на спора, ако участвуват в произнасяне по съдебното производство.
Върховният касационен съд счита, че от формална гледна точка действията на целокупния наличен съдебен състав на РС-Монтана водят до извод за необходимост от смяна на подсъдността на делото. И това е така, тъй като върховната съдебна инстанция по наказателни дела не е оправомощена да оценява същността на описаните основания за самоотводи на процесните съдии. В тази връзка делото следва да бъде преразпределено за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е РС- Берковица.
Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА прекратеното от РС-Монтана Н.Ч.Х.Д. 50 076/12 г.,за образуване и разглеждане от РС-Берковица.
Определението е окончателно.
Препис от същото да се изпрати на Председателя на РС- Монтана, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/