О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 07.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.02.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 719/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№76248/26.06.2013г.,подадена от Т. С. Л.,А. С. Т.,Г. П. К.,Е. Г.,Р. Г. К. и М. Г.,против решение №3503/11.05.2013г. на Софийски градски съд,ІІ-г въззивно отделение,постановено по гр.д.№12823/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 10.05.2012г. по гр.д.№46732/2010г. по описа на Софийски районен съд,37 състав за отхвърляне на предявените по член 124,ал.1 ГПК искове от Т. Л.,А. Т.,Г. П.,Е. Г.,Р. Г. и М. Г.-всички наследници на Ц. Т. Б.,срещу Столична Община,гр.София,и иска им с правно основание член 108 от ЗС,срещу [фирма] [населено място].
С въззивното решение е отменено определение от 04.07.2012г. за изменение на решение от 10.05.2012г. по гр.д.№46732/2010г. по описа на СРС,37 състав,в частта за присъдените разноски и вместо него е постановено:осъжда Т. Л.,А. Т.,Г. Г.,Е. Г.,Р. Г. и М. Г.,солидарно да заплатят на [фирма] София,на основание член 78,ал.3 ГПК сумата от 10000лева разноски по делото.
В изложението си,инкорпориано като точка римско първо от касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„1.СГС се е произнесъл по следните материалноправни въпроси,произнасянето по които от ВКС е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото:
А/Дали съгласно пар.11 от ЗПСПКонтрол обезщетяването на правоимащите по ЗОСОИ и по ЗСПЗЗ с акции или дялове от капитала на Дружеството,в което е апортирано имуществото на правоимащите,следва да стане в случаите,в които реалното връщане е невъзможно,или във всички случаи при наличие на апорт?
Б/Допустимо ли е Столична Община,знаейки за реституционните претенции на гражданите/и след като вече част от тях са уважени и имотите деактувани от Столична община/,да апортира имущество в свое Дружество,след което да осуети реституцията,позовавайки се на пар.11 от ЗПСПК?
2.Считаме също така,че ще е от значение за точното прилагане на закона,както и развитието на правото произнасянето на ВКС по процесуалноправния въпрос:
А/Допустимо ли е СГС да промени определението на СРС за разноските,без да са изложени каквито и да било мотиви за това?”
Ответникът по касационната жалба [фирма],гр.София,в писмения си отговор счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че претенцията на ищците се основава на реституция по реда на ЗСПЗЗ,на земеделска земя,принадлежала на общия им наследодател Ц. Т. Б.-поч.1972г.,с постановеното решение №7/06.05.2005г. на ОСЗГ П.,с което се възстановява правото на собственост в съществуващи/въстановими/реални граници на нива от 1,764 дка,находяща се в строителните граници на Г.,местн.Грамадите,пл.№20014,парцел №670,671 по план изработен 19..г.,съгласно означение върху скица №500/22.12.2004г.,съставена от Г. 93,София,който имот съгласно приложено удостоверение по член 13 ППЗСПЗЗ,попада в УПИ І,кв.6,по действащия РП на [населено място],НПЗ”Изток”,п-з Г.,урегулиран за [фирма] и [фирма].Съдът е отбелязъл,че към удостоверението по член 13 ЗСПЗЗ липсва скица,заверена от техническата служба на общината и от ОСЗГ,поради което е налице незавършена административна процедура по възстановяване правото на собственост върху процесния имот,по реда предвиден в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.Съдът е стигнал до извода,че за ищците,в качеството им на наследници на общия наследодател Ц. Т. Б.,не е възникнало правото на собственост върху възстановения с горепосоченото решение имот,поради което за последните не е налице материалноправна легитимация по заявените претенции,които се явяват неоснователни.Наред с това,въззивният съд е съобразил,че : безспорно за процесния имот, включен в УПИ І,кв.6,е бил съставен А. №611/1999г.,като с Решение на Столичен общински съвет №41/200г.,същият е апортиран в капитала на ответното дружество-при увеличаване на капитала на последното, с внасяне на непарична вноска.Съдът е посочил,че към датата на постановяване на горепосоченото решение на ОСЗГ през 2005г.,е била в сила разпоредбата на параграф 11 от ЗПСК,предвиждаща възможност за обезщетяване на правоимащите с акции и дялове в дружеството.
С оглед приетото в решаващите мотиви,относно неоснователността на заявената ищцова претенция,а именно липсата на активна материалноправна легитимация за последните,поради незавършена административна процедура по възстановяване правото на собственост спрямо процесния имот по реда предвиден в ЗСПЗЗ,формулираните правни въпроси по изцяло цитираното по-горе изложение на касаторите по член 284,ал.3,т.1 ГПК,са неотносими към даденото разрешение с мотивите на въззивното решение.Това е така,защото при незавършена реституция и липса на възстановено по този ред право на собственост върху процесния имот,без значение са поставените въпроси за начина на обезщетение при посочената в ЗПСПК хипотеза.
Липсата на правен въпрос,както и поставяне и формулиране на такъв,който е неотносим,за изхода по конкретното дело и който не обуславя правните изводи на съда, само по себе си води до недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Ето защо,касационният съд намира че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба [фирма] София,следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция,на основание член 78,ал.3 ГПК,в размер на 3 450 лева,представляваща адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №0464657/02.08.2013г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3503/11.05.2013г. на Софийски градски съд,ІІг въззивно отделение,постановено по гр.д.№12823/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т. С. Л.,А. С. Т.,Г. П. К.,Е. Г. О.,Р. Г. К. и М. Г. Д. да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 3 450 лева/три хиляди четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: