О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 21.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3682/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Г. И. ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „М”, бл. 16, вх. „В”, ет. 1, ап. 42 против въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-г отделение от 3.06.2008 г., постановено по гр. д. № 650/2007 г., с което на основание чл. 76 ЗС е осъден И. Г. И. да освободи и предаде държането в полза на Л. С. С. ЕГН **********, действаща като ЕТ „Лорета И. С. Н. Л. Стефанова” с адрес: гр. С., ж. к. „М”, бл. 16, вх. В, ет. 5, ап. 50 върху следния недвижим имот, отнет от него по насилствен начин на 4.12.2001 г.-терен с площ от около 730 кв. м., съставляваща ? част от имоти пл. № 2* кв. 13 по плана на ж. к. „М”, при граници: на север – ограда на Окръжна болница, на изток – имот пл. № 1* на юг – мислена линия, успоредна на северната граница и отстояща от нея на 10 м. и на запад-имот пл. № 2* заключена между линията АБВГ по скица № 3 от заключението на в.л. Митева, която се счита неразделна част от решението.
С жалбата са изложени съображения за недопустимост на въззивното решение, поради предявяване на иска по чл. 76 ЗС след изтичане на шестмесечния преклузивен срок и за неправилност на решението, поради нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Към жалбата е приложено изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което е посочено, че се касае за решение на въззивния съд, в което съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на постановените по делото решения на първоинстанционния съд и на въззивния съд /при първото и при второто разглеждане на делото след връщането му от ВКС/ с оплакване за дадени различни квалификации на иска при една и съща правна и фактическа обстановка, както и различно произнасяне по термина „отнемане на държането по насилствен начин”. Освен това е посочено, че произнасянето на ВКС по касационната жалба ще е от значение за точното прилагане на закона относно основанията по чл. 75 ЗС и по чл. 76 ЗС.
Ответницата по жалбата Л. С. С. е подала писмен отговор. Счита, че изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
Въззивният съд е постановил обжалваното решение при повторно разглеждане на делото и е уважил иска, като е изпълнил указанията на касационната инстанция по приложението на материалния закон /ВКС е указал правната квалификация на иска по чл. 76 ЗС, а не по чл. 75 ЗС/.
Жалбоподателят е посочил основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК-съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос не е обосновал. Не е посочил и представил към изложението влезли в сила съдебни решения, които да противоречат на обжалваното въззивно решение. Позоваването на различия в съдебните решения, постановени от различните инстанции в рамките на настоящото производство относно противоречиво възприемане на фактическата обстановка и дадените различни правни квалификации на предявения иск не е основание по смисъла на т. 2.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Под „решаван” следва да се разбира разрешен спор с влязло в сила решение. Това е така, защото само влезлите в сила решения приключват висящия граждански процес и пораждат правните последици, към които са насочени.
Необосновано касаторът се е позовал и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението за оскъдна съдебна практика по прилагането на чл. 76 ЗС.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се стигнало до отстраняване на непълнота или неяснота на правна норма; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Във всички случаи, повдигнатият с касационната жалба правен въпрос трябва да е съществен, т. е. да е свързан със съображенията на съда, обосновали извода му за съществуване, респ. несъществуване на спорното право, респ. повдигнатият с жалбата въпрос трябва да е съществен с оглед изхода на делото.
Изложението в жалбата е неотносимо към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения жалбата не следва да се допусне до касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски със, Въззивна колегия, ІІ-г отделение от 3.06.2008 г., постановено по гр. д. № 650/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: