ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 92
гр. София, 26.11. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4603 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Д. Д. срещу решение № 560 от 09.04.2008 г. по гр. д. № 45/08 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Касационна жалба е подадена и от П. на Република България.
Ответникът по касация Окръжна следствена служба гр. П. не взема становище по жалбите.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбите и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Ищцата обжалва въззивното решение в частта, в която искът и е отхвърлен за разликата над 2 000 до 4 000 лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от обвинения за престъпления, по които има прекратяване на производството с постановление на прокурор и в частта за разноските. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, а по отношение на дължимата държавна такса следва да се приложи разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ. Излагат се доводи за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Прокуратура на Република България обжалва въззивното решение в частта, в която исковете са уважени като счита, че съдът незаконосъобразно определил размера на вредите. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочат основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, не е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба на ищцата по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. Тъй като такава практика на ВКС не се сочи, не е налице посоченото основание за обжалване.
Не е налице основанието за обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен въпрос. Това налага да се сравнят въззивното решение и сочената от касаторите съдебна практика. Ищцата е предявила иск за заплащане на 4 000 лв. неимуществени вреди претърпени от обвинения за извършване на престъпления производството по които е било прекратено с постановление на прокурор, за 4 000 лв. неимуществени вреди от обвинения за престъпления по които има произнесена оправдателна присъда и за 450 лв. имуществени вреди. С решение № 108 от 05.11.2007 г. по гр. д. № 2135/07 г. Районен съд гр. П. е осъдил П. на Република България и Окръжна следствена служба гр. П. да заплатят на Л. Д. 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за които производството по които е било прекратено с постановление на прокурор и за обвинения за престъпления по които има произнесена оправдателна присъда, както и 450 лв. имуществени вреди, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 8 000 лв. обезщетения за неимуществени вреди. С обжалваното решение въззивният съд е приел че фактическите състави са два, поради което следва да се присъдят отделни обезщетения. Затова е приел за основателен в размер на 2 000 лв. иска за заплащане на обезщетение за обвиненията производството по които е било прекратено с постановление на прокурор.важил е в размер на 4 000 лв. иска за обезщетение от обвинения за престъпления по които има произнесена оправдателна присъда. Потвърдил е първоинстанционното решение в частта, в която искът за имуществени вреди е бил уважен.
Няма различие между приетото от въззивния съд и цитираната съдебната практика по въпроса за прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/68 г. размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост и е свързан с преценка на конкретни обстоятелства, вкл. характер на увреждането, състояние, причинител и пр. Съгласно чл. 188 ГПК /отм./ съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, т. е. преценяват се събрани по конкретното дело факти относими към решаване на спора по същество, затова няма основание за допустимост на касационно обжалване на посоченото основание.
Касаторите сочат като основание за обжалване критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Според тях, въпросът определяне размера на обезщетението за вреди е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото, поради което няма основание за допустимост на касационно обжалване и на това основание.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати държавна такса. Въззивното решението е постановено от съда на 09.04.2008 г. Текстът на който ищцата се позовава е обнародван в ДВ бр. 43 от 29.04.2008 г., в сила от 30.05.2008 г. и няма обратно действие, поради което и в тази част не е налице противоречие между въззивното решение и приложимия материален закон.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 560 от 09.04.2008 г. по гр. д. № 45/08 г. на Окръжен съд гр. П..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: