О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 92
София, 25.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 882/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 686/09.07.2010 год. по гр.д. № 3293/2009 год. на Софийския апелативен съд , Гражданска колегия 2-ри състав, е оставено в сила решението по гр.д. № 267/2008 год. на Благоевградския окръжен съд, с което „Г. – Б.”, АД, [населено място] и [фирма], са осъдени солидарно да заплатят на А. К. Г. сума в размер на 30 000 лв. , на А. А. Г. и Надежда А. Г. по 20 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва , считано от 10.10.2007 год. до окончателното изплащане на сумите, представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща А. Г. и след частична отмяна на решението в отхвърлителната част, е присъдил още по 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди на всеки един от ищците.
Това решение е обжалвано от ответниците [фирма] чрез адв. Кр. А. и [фирма] с касационна жалба.
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от страни, които имат право и интерес от обжалване на решението в уважителната му част и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими.
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на [фирма], [населено място] :
В представеното към касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК е посочен следния правен въпрос: Как следва да отговаря търговец, който е физическо лице, възложител е на работата сам на себе си и поради тази причина липсва „Другиго” съгласно изискването на правната норма / вероятно се има предвид нормата на чл. 49 ЗЗД , според която този който е възложил работа на друго лице отговаря за вредите причинени от него при и по повод извършване на тази работа/. Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с представените определение № 389/ 10.06.2007 год. по ч.гр.д.№269896 год. на ВКС, V г.о., решение № 202/19.03.2007 по гр.д. № 3154/2005 год. на ВКС, ІV г.о. и решение №470/19.06.2009 год.по гр.д. №560582007 год. на ВКС, ІІІ г.о.С оглед на това счита, че решението е постановено при условията на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 238/07.10.2004 год. по д. №482/2004 год. на Окръжен съд [населено място]. , което обуславя противоречива съдебна практика по въпроса / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/.
Не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с посочените и представени от касатора съдебни актове. Решаващият въпрос, който е бил предмет на разглеждане в тези актове е този дали имущественото на ЕТ е обособено от имуществото на физическото лице, което е регистрирано като едноличен търговец като дадения в тази насока отговор е отрицателен.Това становище само по себе си няма отношение към отговорността по чл. 49 ЗЗД на ЕТ, която го ангажира като предприятие и участник в търговските правоотношения за вреди, причинени от дейността на физическото лице, в случая на И. Т., като технически ръководител на обекта.Законовото положение , че ЕТ няма отделно обособено имущество от това на ФЛ, ще има за последица, че задължението , което е възникнало за ЕТ като участник в търговските отношения , ще бъде удовлетворено от същото имущество, от което би възникнало задължението за физическото лице, ако беше ангажирана неговата отговорност по чл. 45 ЗЗД, като при изплащането на дълга от ЕТ, същият не може да има регресен иск срещу физическото лице по чл. 54 ЗЗД.
С оглед на това не е налице основание за допустимост на касационното обжалване , което в случая следва да се квалифицира по чл. 280,ал.1,т.2 ЗЗД, доколкото представените съдебни актове в т.ч. и тези на ВКС ,нямат задължителен характер.
По касационната жалба на [фирма] , [населено място]:
При въведената факултативност на касационното обжалване достъпа до касационно обжалване е обусловен от формулиране материалноправен или процесуалноправен въпрос, който , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Посочването на такъв въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. За това при липса на такъв въпрос само на това основание касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
В представеното изложение към касационната жалба на [фирма] липсва правен въпрос в посочения вече смисъл. Наведените доводи на практика представляват касационни оплаквания и твърдения за неправилност на решението, които са предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, но не са относими към настоящото производство.
С оглед на това касационно обжалване и по тази жалба не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 686/09.07.2010 год. по гр.д. № 3293/2009 год. на Софийския апелативен съд , по касационните жалби на Г. – Б.”, АД, [населено място] и [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: