2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
гр. София, 02.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1490 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Р. против решение №5/12.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 594/2016 г. от състав на Апелативен съд – В..
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състава на въззивния съд е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ.
Съдът е приел, че ответникът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК с постановление от 19.03.2014г. на РП – [населено място], което попада в обхвата на чл.22 ал.1 т.10 от ЗОПДНПИ, като въз основа на образуваната проверка е за период от 22.05.2004г. до 22.05.2014г. и е установила „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1 т.7 от ДР на ЗОПДНПИ, възлизащо на сумата от 251 658,30лв., формирана от сбора на сумите в петитума на исковата молба с твърдения, че е налице обосновано предположение за незаконно придобиване. Прието е, че за установяване на твърдяното значително несъответствие в имуществото на ответника през проверявания период и наличието на законен източник през проверявания десетгодишен период, е назначена съдебно-автотехническа и съдебно икономическа експертиза. От представените заключения съдът е приел за установена пазарната стойност на придобития от ответника л.а. марка „Рено“ към момента на придобиване – 25.05.2006г. и към момента на отчуждаване – 19.09.2011г., като по отношение на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел и кредитирал първия предложен вариант. По отношение на постъпилите суми от трети лица по банковата сметка на ответника, съдът е приел, че същите не могат да бъдат приети за такива с установен призход, доколкото по делото не са представени договори за заем и справки от службата по вписванията за извършени сделки с имоти – посочването на основанието за превода в платежния документ не е представлява такова доказателство. Прието е, че като законен доход на ответника следва да се приемат: изтеглени суми от банкови сметки в размер на 124 648,31 лв., декларирани в подадена Г. в размер на 19 999,84 лв., работни заплати в размер на 3039,75 лв., суми по чл. 73 от ЗОДФЛ, невключени в Г. в размер на 2420 лв., суми от продажба на МПС в размер на 1200 лв. и на акции в размер на 8,01 лв., усвоени банкови кредити в размер на 91 337,66 лв. и хонорар от З. А. в размер на 110,03 лв., в общ размер на 242 763,60 лв. /стр.47 от СИЕ/. Съдът е отчел обичайните разходи, изчислени на база статистическите данни на НСИ, които са в размер на 66 001,58 лв., доколкото не са представени доказателства за специфични нужди или по-нисък стандарт на живот на ответниците от средния за страната, а е приел извънредните разходи, видно от СИЕ, които са в размер на 106 416,22 лв. и са за погасителни вноски по кредит и по банкови сметки. Въз основа на горното, съдът е приел, че размерът на нетния доход е положителна величина и е в размер на 70 345,72 лв., като след приспадане на този доход от общо реализираното имущество на ответника за проверявания период в размер на 444474,59 лв., несъответствието е в отрицателен размер на 374128,87 лв. и е значително по смисъла на пар.1, т.7 от ПЗР на ЗОПДНПИ, водещо до обосновано предположение за незаконнен произход. С оглед горните фактически изводи, съдът е направил извод, че са налице основанията за отнемането му в полза на държавата по чл.1 от ЗОПДНПИ, съобразно вариант първи от заключението на вещото лице: ответникът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление, визирано в чл.22 от ЗОПДНПИ, налице е значително несъответствие в имуществото му, по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗОПДНПИ вр.пар.1 т.7 от ПЗР на ЗОПДНПИ и е налице обосновано предположение, че то е незаконно придобито. Прието е за недоказано в процеса относно твърденията във въззивната жалба за по-висок от приетия от съда размер на реализираните от ответника приходи и за необходимост от редуциране на обичайните разходи наполовина – депозираното заключение на назначената СИЕ не е оспорено и е прието от съда за обективно и компетентно дадено, като не са представени доказателства в подкрепа на направеното оспорване.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по два правни въпроса, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Първия поставен правен въпрос е, в коя част следва да се обсъжда сумата по вноските за погасяването на кредите – към законния доход или към имущество на ответника. Липсва противоречие с цитираното решение №365/30.03.2015 г. на ВКС, постановено по гр.д.№ 983/2012 г., доколкото в него е даден отговор на правния въпрос относно това, как следва да се процедира с имущество, придобито от проверявания и заплатено със средства по кредит, изплатен с парични средства, придобити от престъпна дейност, каквато хипотеза състава на въззивния съд не е обсъждал и не е била предмет на неговото произнасяне, за да се търси евентуално противоречие. Твърди се, че в цитираното решение, ВКС е приел, че частта от кредита, която проверяваното лице е върнало кредитната институция следва да се третира като законен източник на доходи, като в тази част решението на въззивния съд му противоречи. Въззивният съд е приел, че усвоените кредити в посочения размер следва да се третират като законен източник на доходи, но е отчел върнатите суми по кредита като разход, отчитайки доходите на проверяванато лице, при проверката на законността на доходите му и отчитайки възможността сумите за връщане на кредита да са с произход от престъпната дейност на лицето. В тази насока липсва соченото противоречие с цитираното задължителна практика на ВКС.
Втория правен въпрос касае възможността да се признае за законен източник на доходи суми, преведени по банкова сметка на проверяваното лице, с посочена дата и основание или тези суми следва да се отнесат към имуществото на проверяваното лице.
Сочи се противоречиво разрешение на този правен въпрос – в едни решения на ОСРазград и АС – Варна е прието, че тези суми представляват доход, а в решение на АС – Варна, цитирано и представено от касатора – имущество.
В първите решения, съдът е обосновал извода си за неоснователност на искането за отнемане на имущество от ответницата съдът на разбирането, че получените от нея парични суми чрез система за бързи разплащания от лица в чужбина е законен доход по смисъла на ЗДДФЛ и ЗОПДНПИ. Въпросът за доказването на основанието и за наличие на основание, каквито са доводите на въззивния съд в настоящия случай, съдът не е излагал в цитираните решения, поради което и не следва да се приеме, че е налице противоречиво разрешение на правния въпрос, доколкото в настоящия случай съдът е обосновал изводите си въз основа именно на оспорваните на молителя на основанието за преводите на суми от трети лица. Освен изложеното, разграничението между „имущество” и „доход” по смисъла на §1 т.1 и т.4 ДР на ЗОПДНПИ е ирелевантен, доколкото не е спорно, че доходът влиза в общото понятие за имущество по смисъла на ЗОПДНПИ и противоречие между двете понятия /особено в нормите, с които се дава легално определение за съдържанието им/ не съществува. ЗОПДНПИ е специален закон и е приет с определена цел – да уреди условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, която цел оправдава необходимостта от влагане на точно определено съдържание на използваните в закона понятия, за които е възможно да са различни от тези, употребени и легално определени в други закони. Следва да се отбележи същото така, че представените решения не съдържат данни, от които да се направи извод, че същите са влезли в законна сила, за да е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения правен въпрос, като в тази насока е тълкуването, дадено с ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.8 вр. Чл.25, ал.1 НЗПП.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5/12.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 594/2016 г. от състав на Апелативен съд – В..
Осъжда Р. С. Р. да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място] сумата 300 /триста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. Чл.25, ал.1 НЗПП.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.