3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 920
С., 21.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 534/2010 година
Производство чл. 274, ал. 1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. „Ч.”, [населено място] срещу определение от 16.03.2010 г. по гр.д.№ 1887/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.637, ал.1 ТЗ.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
Ответната по частната жалба страна [фирма] изразява становище за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Производството по делото е образувано по иск на П. „Ч.” срещу [фирма] с правно основание чл.517, ал.3 ГПК, овластен с Постановление от 05.07.2007 г. от ЧСИ с рег.№ 735 за прекратяване на ТД [фирма], [населено място]. Решението от 25.05.2009 г. по гр.д.№ 18/2008 г., с което Софийски градски съд уважил иска на П. „Ч.” и постановил прекратяването на е обжалвано пред Софийски апелативен съд и образувано гр.д.№ 81887/2009 г.
С определение от 16.03.2010 г. въззивното производство е спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ по молба на ответника по иска [фирма], който с решение № 73 от 19.01.2010 г. по гр.д.№ 1403/2009 г. на Софийски градски съд е обявен в несъстоятелност. С това решение е постановено и прекратяване на дейността на длъжника, а по реда на чл. 632, ал. 1 ГПК е спряно производството по несъстоятелност.
Определението е неправилно.
Според чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване производството по несъстоятелност се спират определен вид дела, по които несъстоятелният длъжник е ответник. Разпоредбата се отнася до висящи производства по имуществени спорове както по граждански, така и по търговски дела, по които ответникът е търговец – длъжник в откритото производство по несъстоятелност.
Целта на посочената разпоредба е установяването на всички имуществени притезания, произхождащи от облигационно гражданско или търговско правоотношение да се премести в производството по несъстоятелност чрез реда за предявяване, приемане и одобряване на вземанията, вкл. чрез тяхното оспорване по чл.692, ал.1 ТЗ. Поради това в обсега на чл.637, ал.1 ТЗ се включват единствено искове за съществуващи парични и непарични притезания, но не и установителните и конститутивните искове.
В процесния случай съдебното производство е образувано по конститутивния иск по чл.517, ал.3 ГПК във вр. с чл.154, ал.4 ТЗ, следователно спорът по него няма имуществен характер и поради това не подлежи на спиране.
Като е приел противното, апелативният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение от 16.03.2010 г. по гр.д.№ 1887/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: