3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 920
С., 21.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 330/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Я. против въззивно решение № 2462 от 28.05.2010 г. по гр. дело № 1265/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ-16-85 от 16.05.2009 г. по гр. дело № 1382/2008 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Н. П. К. за упражняване на родителските права по отношение на детето В. и упражняването на родителските права за предоставени на бащата Д. В. Я., като е определен режим на лични контакти на майката с детето да го вижда в присъствието на бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10 до 14 часа и от 16.30 до 19 часа за всеки от двата дни и е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на Д. В. Я. в частта, с която Н. П. К. е осъдена да заплаща на В. Д. Я., чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 30 лв., считано от 18.06.2008 г. със законна лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, както и да заплати 30 лв. месечна издръжка за периода 18.06.2007 год. – 17.06.2008 год.
Решението се обжалва в частта относно определения режим на лични отношения на майката с малолетното дете, като в изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на процесуалното поведение на другата страна, която не е указала съдействие за изпълнение на психиатрична експертиза относно актуалното психично състояние на майката по чл. 161 ГПК, поддържа още, че мотивите на съдебното решение са вътрешно противоречиви и не водят до логичния извод на диспозитива при определяне режима на личните отношения между детето и майката. Към изложението е приложено Постановление № 1/10.11.1985 г. на Пленума на ВС с твърдение, че обжалваното решение е постановено в противоречие с т. 2-ра относно изискването за единственото между мотиви и диспозитив на съдебното решение, чрез което се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата Н. П. К. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 71, ал. 2 СК (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото в обжалваната му част. Процесуалното поведение на другата страна по повод поискана психиатрична експертиза, жалбоподателят не свързва с твърдения за психично заболяване на този родител, за да се приложат последиците на чл. 161 ГПК, нито как това би рефлектирало върху определения режим на лични отношения между майката и детето. Ако у жалбоподателя съществуват съмнения за такова заболяване, определените мерки за лични отношения на майката с детето в присъствието на бащата следва да се преценят, че са в интерес на детето. В изложението се твърди, че мотивите на решението били вътрешно противоречиви и не водят до логичния извод на диспозитива в атакуваната му част. Ако това е вярно, се касае до неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което е основание за касационно обжалване и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Изложението не съдържа правен въпрос относим към обжалваната част на решението, който да е от значение за решаващите мотиви на съда, определил мерките за лични отношения на майката с малолетното дете в присъствието на бащата, в посочени дни и часове, а те са обусловени от обстоятелствата, че детето не е поддържало отношения с биологичната си майка в продължение на няколко години в ниската му възраст между една и три години и няма ясен спомен за нея, привързано е към настоящата съпруга на бащата, която възприема като своя майка, показало е объркване при психологичното изследване от възможността да има „две майки” и по препоръка на вещите лица от изслушаната съдебно-психологична експертиза, първите срещи на детето с майката следва да се осъществят в присъствието на някой от семейството на бащата или неутрално лице, в отговор на което съдът е определил посочения режим на лични отношения. В изложението няма въпроси дали така определения режим удовлетворява в най-висока степен интереса на детето, с оглед заключението на изслушаната експертиза и изискването за плавно въвеждане на детето в отношенията му с биологичната майка, времетраене на този процес и особеността на конкретния случай. Съображенията от процесуалноправно естество, които дори не са изведени във въпроси, фактически и правно не обуславят изхода на делото. К. съд не може въз основа на данните по делото сам да изведе правния въпрос без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. К. съд може да конкретизира или уточни правен въпрос, ако обстоятелствената част на изложението дава възможност за това, какъвто не е настоящия случай.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2462 от 28.05.2010 год. по гр. дело № 1265/2010 год. в частта относно определените мерки за лични отношения.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ