О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
[населено място], 30.09.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 584 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 27.11.2009 год. по гр. д. № 445/2007 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 30.06.2006 год. по гр. д. № 1427/2005 год. на Софийския районен съд, І г. о., 28 състав, в частите, с които М. К. К. и Г. К. К. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на В. Н. И. собствеността и владението на УПИ ІІІ – 164 в кв. 1 по плана на [населено място], вилна зона „М.-Д.”.
Въззивното решение се обжалва с касационни жалби в срок от ответниците К. Д. К. и от Г. К. К., чрез адв. К., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите искат неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен.
В съдържащото се в жалбата на К. К. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, същият се позовава формално на това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът Г. К. в изпълнение на указанията на въззивния съд за представяне мотивирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа соченото основание от първия касатор в представената допълнителна молба от 22.02.2010 год.
Ищецът, чрез пълномощника му адв. Л. Ф., оспорва допустимостта на касационното обжалване и по двете жалби, в писмените си отговори по чл. 287 ГПК, респ. тяхната основателност.
М. К. не оспорва жалбата на К. К. и заявява в представения писмен отговор, че се присъединява към нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението и въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивното решение е постановено по жалбите на М. и Г. К. против първоинстанционното решение, с което са осъдени заедно [населено място] К. да предадат владението на описания имот на ищеца В. Н. И.. Ответникът К. К. не го е обжалвал, поради което и то е влязло в сила в тази му част. Същият не е предприел и присъединяване към жалбата на другите ответници по реда на чл. 204 ГПК /отм./, нито е налице хипотезата на чл. 172, ал. 2, предл. 1 ГПК /отм./ с оглед разясненията в т. 2 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК. Поради това и този касатор не е процесуално легитимиран да обжалва въззивното решение с касационна жалба, производството по която е недопустимо и същата следва да се остави без разглеждане.
Не е налице и присъединяване към нея от М. К., тъй като такава възможност в Глава 22 на ГПК “Касационно обжалване” не е предоставена, за разлика от предвидената в чл. 265, ал. 1 ГПК за присъединяване към въззивната жалба, и то чрез подаване на писмена молба за това с преписи за страните.
По жалбата на другия касатор Г. К., съдът счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Доколкото се поддържа това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед съдържанието на допълнителната му молба от 22.02.2010 год., то липсват изложени съображения относно наличието на общата предпоставка за допустимост на обжалването пред касационната инстанция – посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който да определи рамките, в които ВКС следва да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК. Както е разяснено в мотивите на т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на делото от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а само да конкретизира, уточни и квалифицира същия. В случая такъв правен въпрос не е посочен, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това в допълнителната молба на касатора. Допустимостта на касационното обжалване не е обусловено от изхода на спора в предходните инстанции, както неоснователно сочи касаторът, а от наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите не са налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.11.2009 год. по гр. д. № 445/2007 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Г. К. К., чрез адвокат К., касационна жалба против него.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Д. К. от [населено място] против горното въззивно решение.
Определението е окончателно, а в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на К. К. може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до него, пред друг състав на ВКС.
На К. К. да се изпрати препис от настоящето определение, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: