10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
гр. С., 07,12,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 834 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от ищеца в производството С. Н. М. касационна жалба срещу въззивно решение № 2196, постановено на 28. 11. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Осми състав по гр.д. № 2905 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение от 09. 12. 2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-8 състав по гр.д. № 4287 по описа на съда за 2012 г., с което на свой ред е отхвърлен предявеният от касатора срещу „И. Б.“ З., заменено в производството от универсалния си правоприемник „З. Д. [фирма], Е.:[ЕИК], иск с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), със законните последици.
В касационната жалба и приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, и основания за допускане на касационно обжалване, иска се отмяната на въззивното решение и уважаване в цялост на предявения от касатора иск.
В касационната жалба се твърди, че въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния такъв единствено с мотив, че ищецът е разполагал с втори контактен ключ за процесния автомобил, който не е бил обявен от него пред застрахователя при сключването на застрахователния договор, т.е. съдът приема че е налице съзнателно неточно обявяване на обстоятелства от страна на застрахования, което е от значение за настъпването на събитието по смисъла на чл. 189 от КЗ (отм.), като съдът се позовава на представената по делото разпечатка на съдържащата се в контактния ключ информация относно датата на използване на заключващото устройство, но този извод на съда, според касатора е неправилен и необоснован. Касаторът настоява, че показателите, съдържащи се в представеното извлечение са неверни и не отразяват правилно действителното положение на нещата, още повече че в същото е посочена не само датата на използване на ключа, но и температурата на въздуха, температурата на охладителната течност на автомобила и пр. Твърди се, че по делото е представено писмо от [фирма] – официален представител на марката „Б.“ за България и са изслушани и приети съдебно-автотехническа и допълнителна съдебно-автотехническа експертизи, от които се установило, че датата и часът на използване на контактния ключ могат да бъдат манипулирани от всеки ползвател на същия, което съответно води и до некоректност в информацията, съдържаща се в заключващото устройство. Във връзка с гореизложеното и от събраните по делото доказателства, според касатора безспорно се установило, че данните, съдържащи се в контактния ключ на лекия автомобил, както относно датата на последното му използване, така и по отношение на другите записани в него показатели, са компрометирани, могат да бъдат манипулирани, същите са неверни и от тях не може да се направи категоричен извод относно действителното положение на нещата. Касаторът намира за безспорно установено по делото още, че дубликат на ключ за процесния автомобил може да бъде изваден единствено от само от сервиз, имащ качеството на оторизиран представител на марката „Б.“, от представеното и прието по делото удостоверение от [фирма] е видно, че в сервиза и в отдел „Резервни части“ не са поръчвани и предоставяни дубликати на заключващо устройство за процесния лек автомобил, в какъвто смисъл изводът на съда, че ищецът е разполагал и с друго заключващо устройство, е неоснователен и недоказан. От събраните но делото доказателства безспорно се установило, че ищецът – касатор, в качеството му на собственик на застрахованото имущество, е изпълнил всички свои задължения, визирани в ОУ на застрахователния договор и в чл. 206 и чл. 207 от КЗ (отм.), налице са всички предвидени в застрахователния договор и ОУ на застрахователя предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение, поради възникнало застрахователно събитие, представляващо покрит риск по полицата, а в тази връзка по делото не са представени никакви доказателства, от които да може да се направи обоснован извод досежно обстоятелството, че е налице някоя от предпоставките на чл. 211 от КЗ (отм.) Обстоятелството, че представеният контактен ключ след настъпване на застрахователното събитие съдържа неверни данни, както по отношение на дата и часа на последното му ползване, така и по отношение на температура на въздуха, охладителна течност и др. показатели, не води до извод, че ключът е различен от този, който е бил обявен към момента на сключване на застрахователния договор, още повече, че по делото се установило, че данните, съдържащи се в контактния ключ могат да бъдат манипулирани от всяко лице, т.е. липсвало по делото каквото и да е доказателство, че нереалната информация съхранена в ключа, е действителна и автентична единствено и само по отношение на датата, и че същата не е компрометирана след предаването на заключващото устройство на ответника. В допълнение, по делото е приложен препис и превод на договор за покупко-продажба на процесното МПС, от който е видно, че е предаден един брой ключ, а не ключове. Касаторът счита, че поради изложеното съдът необосновано приема, че ответникът е провел пълно и главно доказване досежно обстоятелството, че ищецът е декларирал неверни данни към момента на сключване на застрахователния договор, което по естеството си представлявало съзнателно неточно обявяване на обстоятелства по чл. 189 от КЗ. Дори и да се приемело обратното, според касатора, съгласно чл. 189, ал. 4 от КЗ когато в случаите на съзнателно и неточно обявяване и премълчаване на обстоятелства от страна на застрахования настъпи застрахователно събитие, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащането на застрахователното обезщетение, само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието. Приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.) за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение, визирано в общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпване на застрахователното събитие, в какъвто смисъл е решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК № 49 от 29. 07. 2013 г. по т.д. № 840/12 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., представляващо задължителна съдебна практика, в каквато връзка по делото не са представени никакви доказателства относно обстоятелството, че евентуалното необявяване на второ заключващо устройство е оказало въздействие за настъпване на застрахователното събитие.
Противната страна оспорва жалбата, претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. В конкретния процесен случай обаче не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови решението си въззивният съд е изложил в решаващите си за изхода на делото мотиви към решението си, че основното възражение на ответника срещу дължимостта на застрахователното обезщетение е нарушена разпоредба от Специалните условия към договора за имуществена застраховка, според която застрахованият е длъжен да предаде на застрахователя всички ключове от автомобила след настъпване на застрахователното събитие. Според въззивния състав въпросът за притежаваните от застрахованото лице ключове от автомобила се решава с подаване на декларация, в която застрахованият отбелязва това обстоятелство и в случая ищецът е декларирал, че притежава един брой ключове, който е предал на застрахователя след отнемане на автомобила. От събраните по делото доказателства обаче според въззивния състав се установява, че е налице обективно противоречие в подадената декларация при сключване на договора за застраховка и действителното фактическо положение, което е основание да се откаже плащане на застрахователното обезщетение. Според съда в тежест на застрахователя е, при условията на пълно доказване, което може да се осъществи не само с преки доказателствени средства, но и с косвени, стига същите да създават несъмненото убеждение у съда, че възражението е доказано по безспорен начин, да установи положителния факт, че застрахованият е притежавал повече от един контактен ключ за автомобила, което по естеството си представлява съзнателно неточно обявяване на обстоятелство по чл. 189 от КЗ (отм.), и в случая според въззивния състав, такова доказване е успешно проведено по делото от застрахователя. Представена е справка от официалния дилър на „Б.” за България, съдържанието но която не е било оспорено от ищеца, от която се установява, че представеният на застрахователя, след настъпването на застрахователното събитие, контактен ключ от автомобила е бил използван за последно на 11. 07. 2008 г., която дата предшества закупуването на автомобила от застрахования (при направеното изследване са били установени допълнителни технически показатели на автомобила). По делото е изслушана САТЕ, от заключението на която се установява, че най-вероятно е имало повреда в датчиците на превозното средство, които измерват външната температура и тази на охладителната течност, но това по никакъв начин не рефлектира върху коректността на останалите показатели, в т.ч.и тези, които показват датата и час на последно използване на контактния ключ от водача. Според въззивния съд не се установява по делото да е налице повреда в чипа на контактния ключ, което означава, че информацията, която е извлечена от него е достоверна и тъй като е също установено по делото ищецът, че не се е снабдявал с дубликат от ключа за автомобила, което може да стане само от официалния дилър за страната, то според въззивния състав следва да се направи извод, че застрахованото лице е разполагало с втори ключ, който не е декларирал пред застрахователя и това е единственият възможен краен извод, който се налага, тъй като в противен случай е било невъзможно колата да е била управлявана на територията на страната, в т.ч. и да й бъде сменено местоположението от [населено място] в [населено място]. При така изложеното въззивният състав е приел, че отказът на застрахователя е основателен, тъй като неточно обявеното обстоятелство е от такова естество, че е оказало въздействие за настъпването на събитието.
Така изложената аргументация за наличието на повече от един контактен ключ, за въззивния състав обосновава и извода, че противозаконното отнемане на автомобила не съставлява покрит риск – релевантно е само това деяние, което съставлява квалифицирана форма на кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, а в случая застрахованият не е установил това обстоятелство, което съставлява положителен факт и съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест следва да бъде доказано пълно и главно. Според въззивния съд такова пълно доказване ще е налице само в случай, че застрахованията е предал всички контактни ключове на застрахователя, което на свой ред е обстоятелство, изключващо възможността автомобилът да е бил отнет по начин различен от този, който е описан в състава на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
В изложението си на основания за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпроси с твърдения, че същите съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване, формулирани и обосновани и с допълнителният селективен критерий по т. 1от чл. 280, ал. 1 от ГПК, както следва:
1. В случай, че е установявано наличието на второ заключващо устройство, което не е декларирано при сключване на застраховката, без да е налице доказателство за причинно-следствена връзка между неговото съществуване и настъпилото застрахователно събитие, налице ли са основание за отказ по чл. 211, т. 2 от КЗ?
2. Следва ли да бъде установена и доказана причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ на застрахователния договор, (недеклариране на обстоятелство), за което застрахователят е задал писмено въпрос при сключване на застраховката, за да намери приложение разпоредбата на чл. 211, т. 2 от КЗ?
По отношение и на двата въпроса се твърди противоречие с Решение № 49/29. 07. 2013 г. по т.д. 84/12 г. по описа на I т.о. на ВКС – допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (т. 2 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.), с решение по т.д. 1357/14 г. по описа на 11-ти състав на САС, първоинстанционно решение по т.д. 4248/12 по описа на СГС, ТО, VI-10 с-в, както и с решение № 1290 по т.д. 2304/11 г. по описа на СГС, ТО, VI-10 състав, за които решения на САС и СГС се твърди да са влезли в сила – допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (т. 3 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.)
Както са формулирани и обосновани, и с оглед на конкретните, установими по делото обстоятелства, и двата въпроса на касатора не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият смисъл е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., доколкото с оглед конкретните изводи на въззивния съд в мотивите на обжалваното му решение, отговорите на поставените въпроси не са обусловили изхода на делото във въззивната инстанция.
Първият въпрос е от една страна несъответен на действителните крайни изводи на въззивния съд, доколкото обратно на изложеното от съда в мотивите му, предпоставя недоказаност по делото на връзката между приетото за установено от съда, съзнателно неточно обявяване на обстоятелства от страна на застрахования, и настъпването на застрахователното събитие, съответно – и на вредите от последното. Видно от възпроизведените по-горе решаващи изводи на въззивния съд в решението му, от съда е прието за установено по делото обратното, а именно – че застрахователят е доказал, както обективното несъответствие между обявеното от застрахования пред застрахователя и действителното фактическо положение, така и връзката между това неточно обявяване и настъпването на застрахователното събитие, доколкото според съда неточно обявеното обстоятелство е от такова естество, че е оказало въздействие за настъпването на събитието.
На следващо място, за да бъде годно общо основание за допускане на касационно обжалване, като обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, първият въпрос на касатора предполага произнасяне на въззивния съд в мотивите му и то – в решаващите за изхода на делото такива, досежно основателността на отказа на застрахователя, при визираната от касатора, законоустановена хипотеза именно на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.), в каквато насока решаващи за изхода на делото във въззивната инстанция изводи, въззивният съд не е излагал в решението си.
Вторият въпрос, освен че и по отношение на него се отнася непосредствено изложеното по-горе относно първия въпрос, също така е и непълен, търсейки отговор на това дали, за да намери приложение разпоредбата на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.), следва да бъде установена и доказана причинно следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, но и още някакво неизвестно, неуточнено във въпроса, друго какво обстоятелство, по отношение на което такава връзка с неизпълнението да се установява и доказва. В изложения смисъл вторият въпрос е и неясен в степен, правеща го негодно общо основание за допускане на касационно обжалване.
На следващо място и двата, формулирани от касатора въпроси нямат каквото и да било отношение с изложените, като самостоятелно основание за отхвърлянето на предявения от касатора иск изводи на въззивния съд в мотивите на решението му в насока на това, че в случая конкретното, установено по делото противозаконното отнемане на застрахования автомобил, не съставлява покрит риск по процесната застраховка, доколкото релевантно за отговорността на застрахователя е само това деяние, което съставлява квалифицирана форма на кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, а в случая застрахованият не е установил това обстоятелство, което съставлява положителен факт, и съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест, следва да бъде доказано пълно и главно от него. Поради това и доколкото отговорите на същите въпроси не са от естество да доведат до други, решаващи за изхода на делото изводи по спора, същите и на това, собствено основание, не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване.
Поради изложеното и доколкото по делото не се установява наличието на годно общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то и такова не следва да бъде допускано.
При този изход на делото в касационната инстанция касаторът няма право на разноски за същата, а ответникът по жалбата има право на претендираното юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет от 2004 г, в приложимата редакция.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2196, постановено на 28. 11. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Осми състав по гр.д. № 2905 по описа на съда за 2014 г.
ОСЪЖДА С. Н. М., Е.: [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на „З. Д. [фирма], Е.:[ЕИК] сумата 1743.39 лв. юрисконсултско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: