О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
гр. София, 10.12.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 декември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №702/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ц. Ц. Л. от [населено място] срещу решение № 125 от 19.01.2012 г. на САС по гр.д №2174/2011 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на СГС от 03.05.2011 г. по гр.д. 13360/10 в обжалваната част за частично отхвърляне иска с правно основание чл.288 КЗ на касатора срещу Г. фонд-София за разликата над 15 000 лева до пълнопредявения размер от 100 000 лева , както и за лихва по чл.86 ЗЗД за периода от датата на ПТП- 19.10.2009 г. до 30.09. 2010 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изпраща отговор на същата..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, на база събраните и обсъдени доказателства и становищата на страните , че по отношение конкретните основания за възникване на отговорност на ГФ, съгласно чл.288 КЗ : виновно причинено ПТП от водача на лек автомобил, за който не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на водач на МПС като причина за настъпилите травматични увреждания на ищеца и техния вид е налице влязлото в сила решение на първоинстанционния съд в частта, която не е било предмет на въззивната жалба. Относно оплакването в жалбата за недоказаност на изводите за съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал като пътник в „самокатастрофиралия” вследствие неправилно управление и употреба на алкохол от водача му лек автомобил, съставът на въззивния съд е счел, че това се установява от заключението на медицинската експертиза, според което вида и степента на телесните увреждания на пострадалия като пътуващ на задна дясна седалка водят до извода за липса на употреба на предпазен колан от негова страна, което би намалило степента на увреждане. Отделно от това налице е и съпричиняване от ищеца и относно това, че се е съгласил да се вози в автомобил управляван от видимо изпаднал в алкохолно опиянение водач. Ето защо е преценено, че съпричиняването на вредоносния резултат е до частта на ?. Относно периода, за който се дължи лихва за забава, съдът се е позовал на императивната правна разпоредба на чл. 288 ал.7 от КЗ приложима при отговорността на ГФ.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навежда оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на горните изводи на решаващия съд в обжалваното решение.
Твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навежда оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост, напълно идентични с тези развити в самата касационна жалба. Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 125 от 19.01.2012 г. на САС по гр.д №2174/2011 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.