3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
София, 12.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1254/2010 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. и Л. В. Д., чрез адв. А. Д. срещу решение от 27.05.2010 г. по гр.д. Nо 495/10 г. по описа на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение по гр.д. № 2648/2008 год. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост и е прекратено производството по делото по иск на С. И. Д. и Л. В. Д. за признаване за установено, че В. И. Д. е бил собсетвник на 3/8 идеални части от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], № 51, ет.3, заедно с мазе и таван и идеални части от дворното място, върху което е построена сградата.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284 ГПК жалбоподателите са посочили,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан с това какъв вид и в какъв обем правна защита са потърсили от съда като ищци чрез предявения иск, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за развитието на правото поради което считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че първоинстанционния съд е разгледал отрицателен установителен иск и в този смисъл се е произнесъл по непредявен иск,тъй като в хода на производството не е допускано изменение на предявения положителен установителен иск в отрицателен такъв,поради което, решението му е недопустимо и следва да се обезсили.Счита, че делото не следва да се връща за ново разглеждане, тъй като предявения положителен установителен иск е недопустим.Той е средство за защита при наличие на спор с ответниците.А в случая ищците не са предявили иск за защита на свое право, а за установяване на правата на техния наследодател към минал момент.Такива искове са допустими само в определните от закона случаи, а правният спор, с който е сезиран съда, не попада в тези хипотези.За ищците не съществува правен интерес от водене на такъв иск и поради това производството следва да бъде прекратено
На първо място следва да се отбележи,че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовава на решения на ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос.В случая и това основание не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от жалбоподателя решения – № 885 от 12.06.2002 год. по гр.д.№ 95/2001 год., ВКС, IV г.о., № 10 от 22.11.1998 год. по гр.д. № 3037/ 98 год. на ВКС, IV г.о., в които е посочено, че е допустим установителен иск за обема на притежаваните в съсобственост идеални части и че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита.В настоящия случая обаче касаторите са предявили иск, за да установят какви са били правата на техния наследодател, който е починал преди повече от десет години, а не техни собствени права.Законодателя допуска да се установяват права към минал момент само в определени случаи.Настоящият случай не попада в тези хипотези, поради което касаторите нямат правен интерес от водене на настоящето дело и производството е недопустимо.Следователно постановеното от въззивния съд решение не е в противоречие с представените решения на ВКС и касационно обжалване не следва да се допуска.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторите не са изложили доводи в тази насока.Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.05.2010 г. по гр.д. Nо 495/10 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: