О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
София, 12 декември 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов т. дело № 50015/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. В., [населено място], подадена чрез адвокат Н. Н., срещу въззивно решение №1825 от 12.08.2015 г. по гр.дело №880/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №17944 от 03.11.2014 г. по гр.д. № 8422/2013 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да заплати на [фирма], в [населено място], сумата 197 538.83 лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил марка „П.“, модел „……“, с ДК [рег.номер на МПС] , подлежащ на връщане поради разваляне на договор за финансов лизинг №3171/06.03.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2013 г. до окончателното изплащане.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], чрез адвокат А. В., оспорва касационната жалба.
Въззивният съд, с оглед направеното от Л. Д. В. искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си във въззивната жалба, че производството по н.о.х.д.№ 12960/12г. на СРС, наказателно отделение, 109 състав, е било образувано по подадена от него жалба до Софийска районна прокуратура за извършена измама от лицето П. А. Л.. Още в първоначалната искова молба е било посочено, че след отказа на лизингополучателя да върне автомобила и възникналата опасност от противозаконно присвояване на собствената на лизингодателя движима вещ, последният сигнализирал прокуратурата, вследствие на което на Л. Д. В. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр.ал. 1, пр.1 НК (обсебване на движима вещ). Според въззивния съд това твърдение в исковата молба се потвърждава и от съдържанието на съдебен протокол от проведено на 15.04.2013 г. открито съдебно заседание по н.о.х.д.№ 12960/2012г. на СРС, наказателно отделение, 109 състав, в който Л. Д. В. е посочен като подсъдим. Съобразно предмета на настоящето гражданско дело, който е за връщане равностойността на получена от Л. Д. В. на отпаднало основание движима вещ, висящият процес по н.о.х.д. № 12960/2012г. на СРС не е нито преюдициален, нито е обуславящ за разрешаване на разглеждания граждански спор.
Въззивният съд е приел също, че лизингодателят законосъобразно е упражнил правото си да развали сключения с лизингополучателя договор за финансов лизинг, което разваляне е настъпило с изтичане на предоставения петдневен срок за изпълнение. С развалянето поради неизпълнение от страна на жалбоподателя на този договор за финансов лизинг, за лизингополучателя възниква задължение за връщане на равностойността на получената на отпаднало основание движима вещ. Поради липса на специални законови разпоредби относно давностните срокове за предявяване на исковете за неоснователно обогатяване /а настоящият иск предявен от [фирма] срещу Л. Д. В. е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/, за тях е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Това означава, че е неоснователен доводът на ответника по иска, че вземането е било погасено с изтичане на кратката тригодишна давност по чл.111, б. „б“ ЗЗД.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: 1/Следва ли производството по делото да бъде спряно, когато изходът на гражданския спор зависи от разкрити по делото престъпни обстоятелства при въведено в исковата молба твърдение за престъпление, висящо наказателно производство и искане за спиране на производството?; 2/Каква е погасителната давност при вземане на обезщетение от неизпълнен договор, тази по чл. 111, б.“б“ ЗЗД или общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД? Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представени са решение №116 от 15.05.2013г. по гр.д. № 745/2012 г. на ІV г.о. и решение №135 от 04.09.2009 г. по гр.д. № 6147/2007 г. на І г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №1825 от 12.08.2015 г. по гр.дело №880/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Повдигнатите от жалбоподателя въпроси са неотносими, защото в случая въззивният съдът не е приел, че изходът на гражданския спор зависи от разкрити по делото престъпни обстоятелства и от висящото наказателно производство. Искът е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за който е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски съобразно изхода на делото, защото такива не са поискани и направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1825 от 12.08.2015 г. по гр.дело №880/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.