4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
София, 13,12,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елеонора Чаначева
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Тотка Калчева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 776 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 27935/26.VІІ.2010 г. на „К. – х м и л” ЕООД-С, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие, против въззивното определение № 2105 на Варненския ОС, ТК от з.з. на 8.VІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 961/2010 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу първоинстанционното разпореждане № 789 на Девненския РС от 29.ІІІ.2010 г.: за отказ да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 3 ГПК и изп. лист срещу длъжника „Т.” АД – гр. В. дол, област Варна за сума в размер на 145 114.50 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на заявлението и до окончателното й изплащане, както и договорна неустойка върху нея за периода от 5.ХІІ.2009 г. и до подаване на същото заявление, възлизаща на 10 544.56 лв.
Излагайки оплаквания за нарушаване както на материалния, така и на процесуалния закон, търговецът частен касатор претендира касирането на атакувания съдебен акт и постановяване от настоящата инстанция „на правилно и законосъобразно определение по съществото на правния спор”. Инвокирани са доводи, че в процесния случай налице били „най-малко общите предпоставки по чл. 410 и чл. 411 ГПК, но ОС е игнорирал това обстоятелство”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „К.-ХМЛ” ЕООД – С обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но без да формулира конкретен правен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който Варненският ОС да се е произнесъл с обжалваното определение и той да се е оказал от значение за изхода на делото във въззивната инстанция. Поддържайки, че решаващият извод на окръжния съд за оставяне на частната въззивна жалба без уважение /основан на констатациите му, че процесния договор от 10 юни 2008 г. с нотариална заверка на подписите не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане, както и че не са представени доказателства по чл. 418, ал. 3 ГПК/ бил „в противоречие с практиката на останалите съдилища”, търговецът частен касатор се позовава на определение на СГС, ІІІ-Д с-в от 5.ІІ.2009 г. по гр. дело № 5314/08 г., съдържащо отбелязването, че то „не подлежи на обжалване”, а също и на издадени му на 27.ІV.2010 г. заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист по ч. гр. д. № 13995/2010 г. по описа на СРС, ГК, 38-и с-в, с което „идентично” на процесното заявление на „К.-ХМЛ” ЕООД – С било надлежно удовлетворено по реда на чл. 418, ал. 2 ГПК.
Ответното по частната касационна жалба „Т.” АД – гр. В. дол, област Варна не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на изложените в нея оплаквания.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския ОС, частната касационна жалба на „К. – х м и л” ЕООД – С ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационното обжалване, са следните:
Наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист в полза на дружеството касатор по друго производство по чл. 417, т. 3 ГПК, образувано като ч. гр. дело № 13995/2010 г. по описа на СРС, ГК – във връзка с представен договор от 27.ІІ.2009 г. с ответното по това дело „З`9” ЕООД – С, оформен с нотариално заварени подписи на представляващите страните, но и с изготвено „извлечение по сметка на длъжника”, няма естеството на влязъл в сила първоинстанционен съдебен акт, посредством който да може да се обосновава приложно поле на касационно контрол в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не само, че обективно е изключена преценката за идентитет между двете заявления, основани на наличие на документ по т. 3 на чл. 417 ГПК при невъзможността да бъде съпоставяно съдържанието на всеки един от двата договора, но и въпросното разпореждане на СРС за незабавно изпълнение е подлежало на общо оснтование на инстанционен контрол по реда на чл. 419 ГПК. В още по-голяма степен, а и по арг. от текста на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, горната констатация на настоящия състав на ВКС се отнася и за цитираното определение на СГС от 5.ІІ.2009 г. по гр. дело № 5314/08 г., съдържащо отбелязването, че оставянето без уважение на частна жалба срещу разпореждане за отхвърляне заявлението на подателя й за издаване на заповед за изпълнение и изп. лист „не подлежи на обжалване”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.10 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът /в случая търговецът частен касатор/ е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с атакувания съдебен акт. Докато ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационна жалба, нито от твърденията на подателя й или от сочените от него факти и обстоятелства. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, каквото в случая е било несполучливо релевираното от процесуалния представител на „К.-ХМЛ” ЕООД – С основание по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2105 на Варненския окръжен съд, ТК, от з.з. на 8.VІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 961/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 776 по описа за 2010 г.