2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
София, 15.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1804 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1329 от 28.06.2013 година по гр.д. № 1334/2013 година на Софийски апелативен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ, предявен от М. М. М. от [населено място] против П. за сумата 21722,03 лева, съставляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2002 г. до 2009 г. В решението е прието за установено, че от 10.11.1998 г. ищцата е заемала длъжността „следовател” в отдел Следствен на Софийска градска прокуратура. С решение от 15.02.2006 г. на Висшия съдебен съвет, ищцата е била временно отстранена от длъжност при условията на чл. 140, ал.1 ЗСВ (отм.) поради образувано срещу нея наказателно производство за престъпление по чл. 354а НК. С присъда от 23.11.2007 г. по н.о.х.д. № С-59 от 2006 г. на Софийски градски съд ищцата е била признава за невинна в извършване на престъпление по чл. 354а НК, а с присъда от 11.06.2008 г. по н.ох.д. № С-9/2008 г. на Софийски апелативен съд, потвърдена с решение от 18.05.2009 г. по н.ох.д. № 120/2009 г. на Върховен касационен съд, призната за невинна в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. След приключване на наказателното производство, с решение от 10.09.2009 г. на Висшия съдебен съвет, считано от същата дата М. М. е била възстановена на заеманата преди отстраняването и длъжност. Със същото решение ищцата е била освободена от заеманата длъжност, считано от 11.09.2009 г. на основание чл. 165, ал.1, т.2 ЗСВ – поради подаване на оставката и. Междувременно, след отстраняването и от длъжност и преди възстановяването и, с влязла в сила на 27.05.2009 г. присъда по н.о.х.д. № 1548/2007 г. на Софийски градски съд, ищцата е била призната за виновна и осъдена на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е било отложено при условията на чл. 66 НК за срок от три години, за извършено престъпление от общ характер, поради което с решение по адм. дело № 7970/2010 г. на Върховния административен съд, решението на Висшия съдебен съвет от 10.09.2009 г. в частта му, с която ищцата е възстановена на длъжност е било прогласено за нищожно. Решението по адм.д. № 7970/2010 г. е отменено с решение № 7054 от 19.05.2011 г. по адм. д. 3470/2011 г. на Петчленен състав на Върховния административен съд. За периода от 2002 г. -2006 г. до отстраняването и от длъжност на ищцата е било начислено обезщетение в размер на 9554,48 лева, преведено по банковата и сметка без дължимия Д. на 17.08.2011 година. При така установените факти, в решението е прието, че предявеният иск по чл. 224, ал.1 КТ за сумата 21722,03 лева е неоснователен. Прието е, че за времето, през което ищцата е работила и е било изплатено обезщетение, изчислено точно съобразно правилото на 177, ал.1 КТ – на база получаваното възнаграждение към момента на отстраняването и от длъжност. Прието е, че за периода, през който ищцата е била отстранена от длъжност не се дължи обезщетение за неползван годишен отпуск, тъй като обезщетението се полага само при реално положен труд.
Касационната жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд е постъпила от М. М. М. от [населено място]. В изложението към касационната жалба са въведени доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: при временно отстраняване на магистрат от заеманата длъжност при условията на чл. 230, ал.1 ЗСВ, възниква ли право на обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ; дължи ли се обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ, когато отпаднат предпоставките на чл. 230, ал.1 ЗСВ и магистрата бъде възстановен на длъжността му; заплащането на обезщетение по чл. 231 ЗСВ изключва ли заплащането на обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ; към кой момент се определя размерът на обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ – към момента на временното отстраняване или към момента на възстановяването му; приравнява ли се отстраняването от длъжност на магистрат на основание чл. 230, ал.1 ЗСВ на прекратяване на трудово и служебно правоотношение и възстановява ли се трудовото правоотношение в пълния му обем след отпадане на условията на чл. 230 ЗСВ и възстановяване на магистрата на заеманата длъжност.
Ответникът по касационната жалба П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Повдигнатите от касатора въпроси: възниква ли право на обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ при временно отстраняване на магистрат от заеманата длъжност при условията на чл. 230, ал.1 ЗСВ; дължи ли се обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ, когато отпаднат предпоставките на чл. 230, ал.1 ЗСВ и магистрата бъде възстановен на длъжността му и заплащането на обезщетение по чл. 231 ЗСВ изключва ли заплащането на обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Уредбата на платения годишен отпуск по Кодекса на труда и тази в Закона за съдебната власт не крие различия. Независимо дали правоотношението е възникнало с работник по реда на КТ или с магистрат по реда на ЗСВ, платеният годишен отпуск се полага за реално положен труд. Правото на платен годишен отпуск се определя в зависимост от характера и тежестта на работата (чл. 330 ЗСВ и чл. 156 КТ), а предназначението му е възстановяване на работната сила, поради което, без правно значение е дали служителят е бил незаконно уволнен и възстановен на работа или временно отстранен от длъжност при наличие на предпоставките по чл. 230 ЗСВ – обезщетение за платен годишен отпуск се дължи само за времето, през което фактически е изпълнявал трудовите си функции. В този смисъл решение № 546 от 02.07.2010 г. гр.д. № 1541/2009 г. на ІV г.о. и решение № 167 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1308/2010 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съобразени и в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
С оглед изложеното, не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите приравнява ли се отстраняването от длъжност на магистрат на основание чл. 230, ал.1 ЗСВ на прекратяване на трудово и служебно правоотношение и възстановява ли се трудовото правоотношение в пълния му обем след отпадане на условията на чл. 230 ЗСВ и възстановяване на магистрата на заеманата длъжност – несъмнено е, че след отпадане на предпоставките по чл. 230 ЗСВ и възстановяване на магистрата на заеманата длъжност правоотношението се възстановява с всички индивидуализиращи го характеристики, вкл. като се заплаща и трудово възнаграждение за периода на отстраняването (чл. 231 ЗСВ), но без това да рефлектира върху правото му на платен годишен отпуск, което възниква с оглед положения реално труд след възстановяването.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ и въпросът към кой момент се определя размерът на обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ – към момента на временното отстраняване при условията на чл. 230 ЗСВ или към момента на възстановяването. Принципът на изчисление на обезщетението за непозван платен годишен отпуск е изведен в чл. 177 КТ, който текст е точен и не налага тълкуване – обезщетението се определя на база среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко десет работни дни, в който смисъл е и трайно установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалваното въззивно решение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1329 от 28.06.2013 година по гр.д. № 1334/2013 година на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: