О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
[населено място], 21.12.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3756/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №496 от 10.06.2013г., постановено по ч.гр.д. №263/2013г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане №1205/20.03.2013г., постановено по ч.гр.д. №486/2013г. на Ловешкия районен съд. С последното съдът е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение по заявление на частния касатор по съображения, че заявлението не отговаря на изискването за редовност по чл.410, ал.2, във връзка с чл. 127, ал.1, т.4 ГПК. За да потвърди отказа, въззивната инстанция е възприела изводите на районния съд, че подаденото заявление е нередовно, защото в изложението по т.9, б”в” и т.14 на заявлението са изложени обстоятелства, които съдържат вътрешно противоречие и неяснота относно начина на настъпване на изискуемостта по чл.60, ал.2 ЗКИ – автоматично и едновременно от това с получаване на покана за предсрочна изискуемост на кредита. Въззивният съд е открил и несъответствие относно размера на главницата, констатирана от страните при сключване на анекс №2/12.05.2010г.и тази посочена в заявлението и извлечението по сметка. Несъответствието между заявлението и представените документи, и неясното посочване на вземанията на банката в заявлението е пречка за съда да направи правния извод, че е осъществена материалноправната предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и от там определяне на подлежащото на изпълнение вземане.
Частният касатор иска отмяна на въззивното определение като неправилно. В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулира въпроси при допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК : 1. на какви изисквания следва да отговаря документа по чл.417, ал.2 ГПК, които да установят вземанията на банките; 2.какъв е обсега на служебна проверка, която следва да извърши съдът по редовността на тези документи съгласно чл.418, ал.2 ГПК; 3. Какви са изискванията за изчерпателно попълване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК.
Ответниците не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
От така формулираните въпроси относим за изхода на спора са въпрос първи и втори. Третият въпрос не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК доколкото съдът не е мотивирал отказа си за издаване на заповед за незабавно изпълнение с неизчерпателно попълване на заявлението. Съдът е приел, че в заявлението са посочени обстоятелства, които са противоречиви, т.е. липсва точно и ясно изложение на обстоятелствата на които се основава заявлението / чл.124, ал.1, т.4 ГПК, към която разпоредба препраща чл.410, ал.2 ГПК/.
Не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По въпроса за реквизитите на извлеченията от счетоводните книги и изискванията, на които трябва да отговаря документът по чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 418, ал. 2 ГПК, въз основа на който заявителят може да иска да му се издаде заповед за незабавно изпълнение и за правомощията на заповедния съд, е формирана постоянна практика на ВКС, на която не противоречи обжалваното определение. Съгласно трайно установената съдебна практика извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане – данни за длъжника и кредитора, за договора за кредит и кредитния лимит, пораждащ вземането, срока за погасяване, за дължимия размер на кредита – главница и лихви, да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценява във връзка с твърдението кога са спрели плащанията и кои вноски не са платени. Индивидуализацията на вземането и обстоятелствата във връзка с неговата изискуемост в заявлението и извлечението от счетоводни книги е необходимо да бъде направена, за да може длъжникът да прецени при връчване на заповедта за изпълнение дали действително дължи претендираната сума и дали да подаде възражение срещу издадената заповед.
В заключение въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №496/10.06.2013г., постановено по ч.гр.дело № 263/2013г. на Ловешкия окръжен съд, граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: