1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
С., 21.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1622 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. В. П. от [населено място] хан, [община], чрез процесуалния й представител адв. Б. М. от АК-С., против въззивно решение № 534 от 11.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 73 по описа за 2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 185/16.03.2009 г. по гр.д. № 948/2008 г. на Софийския окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск на С. Ц. Ц. от [населено място], [община] срещу В. В. П., с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деликт и искът и за този размер е уважен, като в останалата му обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.
Касаторката – ответница в производството по делото, поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което моли, то да бъде отменено и да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като за противоречива практика са посочени решение № 142 от 31.03.2004 г. по н.д. № 694/2003 г. на ВКС, ІІІ н.о., решение № 273 от 28.03.2005 г. по н.д. № 766/2004 г. на ВКС, І н.о., решение № 453 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр.д. № 198/2008 г., V г.о. и решение от 10.03.2008 г. на ОС-Монтана по в.гр.д. № 229/2007 г., за което липсват данни, че е влязло в сила, като посочения материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, е за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, по който въпрос се е произнесъл съдът в обжалваното въззивно решение, чието разрешение е различно в цитираните по-горе съдебни актове на касационната инстанция.
Ответницата по касационната жалба С. Ц. Ц. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. О. К. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на искането за допускане на разглеждането й, тъй като не са налице релевираните касационни основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като по същество я оспорва и като неоснователна – не са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Прилага съдебна практика.
Третото лице-помагач ЗК [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Б. В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по оценяем в пари иск, обжалваният интерес е над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
За да уважи предявеният иск в посочения размер въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от касаторката-ответник на 22.05.2007 г., на ищцата е причинена комплексна средна телесна повреда, в резултат на която тя е претърпяла неимуществени вреди, като за репарирането им справедливото обезщетение по см. на чл. 52 ЗЗД е в размер на 30 000 лв., от която сума след приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение, остава дължима сумата от 22 000 лв.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай, предвид обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД и посочената във връзка с това съдебна практика – решения на отделни състави на ВКС, а не задължителната съдебна практика по см. на т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че е релевирано основанието за допускане до касация на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди не е разрешен от съда в противоречие с представената съдебна практика, а и с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на деликт е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решението на съда се влияе от конкретните доказателства. Доколкото съдът е разгледал всички допустими и относими по спора доказателства, свързани с реално претърпените болки и страдания в резултат на деликта, размерът на обезщетението е определен съобразно тях. В този смисъл е и представената съдебна практика, която сочи на същия подход при определяне размера на обезвредата за морални вреди. Посочените решения на ВКС не опровергават този извод на въззивния съд. Те се отнасят до конкретни случаи, които дори и при идентичност на правното основание – чл. 45 ЗЗД, както и приложението на чл. 52 ЗЗД, крайните изводи в тях са повлияни от различните фактически обстоятелства и тяхната конкретна преценка от съда, но не обосновават противоречива съдебна практика. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на решението до касационно обжалване.
Както се посочи по-горе твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, са касационни основания за отмяната му по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, на ответницата по касационната жалба не следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 534 от 11.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 73 по описа за 2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 с-в, по касационна жалба с вх. № 8398 от 23.09.2010 г. на В. В. П. от [населено място] хан, [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: