4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
София, 07.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря…………………………………..……. и с участието на прокурора…….…………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 811 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1022 от 27.І.2015 г. на Н. С. С. от [населено място], подадена против онази част от решение № 2366 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 18.ХІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 3401/2014 г., с която предявеният от него пряк иск /с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ-във вр. чл. 52 ЗЗД/ срещу ответната застрахователна компания [фирма]-София за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.ІІ.2012 г. в [населено място], е бил отхвърлен – като неоснователен – за разликата над присъденото на настоящия касатор застрахователно обезщетение от 15 000 лв. и до пълния предявен размер на претенцията му от 30 000 лв., вкл. ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на вредоносното събитие.
Оплакванията на касатора С. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране, вкл. и досежно присъдените със същото в тежест на настоящия касатор разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на сумата от 1 710 лв., и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който ЗК [фирма] да бъдела осъдена да заплати допълнително още 15 000 лв. – като обезщетение за реално понесените от С. неимуществени вреди и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на процесното ПТП /19.ІІ.2012 г./ и до окончателното й изплащане, а също и всички направени по делото разноски – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на жалбата, подателят й Н. С. С. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран релевантен за изхода на делото въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), по който САС да се е произнесъл с атакуваната отхвърлителна част от решението си, той „прави възражение за неправилното прилагане на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – в смисъл, че присъденото му застрахователно обезщетение не контактува с действителните му неимуществени вреди и се се явява занижено и несправедливо”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на наведените в жалбата на С. оплаквания за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки потвърждаването му, „ведно с всички законни последици”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Н. С. С. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК (в случая Раздел ІІ от същата), нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат релевираните допълните основания за това – в случая всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Констатираното погрешно отъждествяване от касатора С. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и като се има предвид изрично направеното от ответната по касация застрахователна компания искане по чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, ще следва касаторът С. да бъде осъден да й заплати дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 980 лв. (деветстотин и осемдесет лева), определен на основание чл. 9, ал. 3-във вр. чл. 7, ал. 3, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2366 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 18.ХІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 3401/2014 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ /вкл. и за присъдените в тежест на ищеца Н. С. С. от [населено място] разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК/.
О С Ъ Ж Д А Н. С. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес]вх.”А”, ап. № 12 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 8 ГПК – да заплати на ответната по касация застрахователна компания [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 980 лв. (деветстотин и осемдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 811 по описа за 2015 г.