О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 214/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. и П. М. от гр. К., чрез адв. Ю от гр. Д. против решение №270,т.3,стр. 295-317 / 27.06.2008 год., постановено по гр.д. № 1143/2007 год. на Окръжен съд, гр. Д..
С обжалваното решение е отменено решението на Каварненския районен съд, постановено по гр.д. № 78/2004 год. и вместо него е постановено ново решение , с което са отхвърлени предявените от А. М. М. и П. Я. М. и двамата от гр. К. искове за установяване , че сключения между тях на дата 04.09.2003 год. с НА №34,т. ІV, рег. № 2*,д. №466/2003 год. на вписания под № 35 в НК нотариус, с район на действие КРС, договор за покупко- продажба на недвижими имоти противоречи на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, накърнява добрите нрави , сключен е при липса на съгласие относно продажбената цена и е привиден, поради което е нищожен на осн. чл. 26,ал.1, пр. 1 и 3 ЗЗД, чл. 26,ал.2, пр.2 и 5 ЗЗД във вр. Чл. 17 ЗЗД.
Отхвърлени са предявените от А. М. и П. М. срещу В. Х. А. искове за унищожаване на този договор на осн. чл. 27 във вр. чл.33 ЗЗД., както и исковете им за установяване правото на собственост и предаване владението на урегулираните поземлени имоти, предмет на сделката .
Признато е за установено по отношение на А. М. и П. М. от гр. К., че В. Х. А. е собственик на УПИ – дворно място на площ от 2 909 кв.м., ведно с построената складова база №2 със застроена площ от 389 кв.м., п-л ХІІ-803,кв.19 по плана на гр. К. като ги е осъдил да му предадат владението на този имот.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на материално- правните норми, на процесуалните правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т.1, ГПК като се поддържат такива по чл.280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК с приложени решения на ВКС. Представено е и допълнително изложение с което се излагат допълнителни съображения и се представят решения на ВКС във връзка с твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 – „противоречие с практиката на ВКС”
Ответникът по касация В. Х. А. оспорва касационната жалба , както относно нейната допустимост за разглеждане, така и досежно нейната основателност, в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд приема следното:
Обща предпоставка на трите отделни хипотези за допустимост на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,ал.1 ГПК е с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материално правен и /или процесуалноправен въпрос, който трябва да има принципно основополагащо значение за правото, и който да бил предмет на разглеждане и решаване в контекста на конкретния правен спор. В представеното по делото изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал изрично такъв въпрос. Като такъв обаче може да се извлече процесуалноправния въпрос относно това, дали постановеното от първата инстанция допълнително решение представлява самостоятелно такова и подлежи на самостоятелно обжалване или същото е част от основното решение и следва да се приеме, че с неговото обжалване, на практика страната е обжалвала в срок и допълнителното такова.
Като материалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК може да се извлече този – може ли да се приеме наличието на хипотезата по чл. 152 ГПК в случай , че няма сключен изричен договор за заем между страните по сделката за прехвърляне на недвижими имоти като обезпечение , а изплащане от страна на приобретателя на имотите на вече поето задължение от прехвърлителя към трето лице / респ. банкова институция/ , както и в случай на липса на преки доказателства за съглашение по смисъла на чл. 152 ГПК .
Видно от представените с изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване решения на ВКС, във въззивното решение на Добричкия окръжен съд, тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховният касационен съд. / Р №88/08.02.2007 год. по гр.д. №1190/2005 год. на ВКС , ІІ г.о. Р № 887/ 02.11.2001 год. по гр.д. №311/2001 год. на ВКС, ІІ г.о.,Р № 746/28.09.2001 г. по гр.д. №129/2001 г. ВКС ІІ г.о. /
С оглед на изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № *,т.3,стр. 295-317 / 27.06.2008 год., постановено по гр.д. № 1143/2007 год. на Окръжен съд, гр. Д. по касационна жалба на А. М. и П. М. от гр. К., чрез адв. Ю от гр. Д.. .
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят платежен документ за внесена държавна такса за разглеждане на подадената касационна жалба в размер на 351 лв. , по сметката на ВКС.
В противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на 3-то ГО. на ВКС за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: