О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 921
София, 19.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ЗЯПКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 404 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. Б. , представлявана от кмета Е. Е. Ц. , приподписана от юрисконсулт И. И. , против въззивното решение № 186 от 27 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 429 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г., с което е потвърдено решение № 97 от 7 август 2009 г., постановено по гр.д. № 93 по описа на районния съд в гр. Б. за 2009 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото касаторът е поискал да се прецизират представените договори за правна помощ и съдействие от съда, защото липсват необходимите реквизити за истинност на същите, а и преписките не са представени от ищеца; неправилно е отказано приемането на допустимо и относимо към спора доказателство; ищецът е нарушил разпоредбите на Закона за адвокатурата като не е представил при поискване преписките по делата. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото във връзка с лоялността на адвокат към клиент и за спазване на правилата на ГПК относно равните права на страните в процеса. В изложението подробно се обосновават понятията “съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос” и “предмет на делото”; налице е съществено нарушение на материалния закон, когато е направено неправилно тълкуване или прилагане на материалноправната норма, на които се основава правото, чиято защита се търси, а съществено нарушение на процесуалните правила, което да доведе до неправилност на съдебното решение в случая се явява непрецизирането от страна на съда на представените договори за правна помощ при наличие на съществени липси на реквизити, както и игнорирането на отправено искане към ищеца за предоставяне на преписките по делата, както и постановяването на решение без присъствието на процесуален представител и неуважаване на молбата за отлагане на заседанието по делото.
Ответникът Д. Б. Ц. от гр. В. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че между страните са сключени договори за поръчка по чл. 280 ЗЗД за правна помощ и съдействие, като ищецът е изпълнил задължението си да осъществява процесуално представителство на общината по делата; недоказани са доводите на общината, че договорите не са подписани от кмета и не съдържат задължителни реквизити – жалбоподателят не е оспорил представените договори и не е направил възражение относно това кой е подписал договорите; налице е доказано неизпълнение на договорите.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му съобразно правилата на ГПК се предхожда от процедура по допускане на касационното разглеждане. Допускането до касационен контрол е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторът не е поставил правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Касаторът е посочил, че е необходимо ВКС да даде отговор на въпроси, свързани с лоялността на адвокат към клиент и със спазване на правилата на ГПК относно равните права на страните в процеса. Как посочените проблеми се отнасят към разглеждания спор не е уточнено. Останалите съображения на касатора по естеството си са твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда, но тези оплаквания са такива по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК и не представляват основания за допускане до касационен контрол. Въпрос за прилагането на правилата на чл. 146-148 ГПК не е формулиран, поради което съдът не дължи отговор на подобен въпрос.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 186 от 27 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 429 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: