3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
София, 12.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1581/2010 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Й., чрез адв. Г. В. срещу решение Nо 526 от 02.10.2009 г. по гр.д. Nо 557/09 г. по описа на Плевенски окръжен съд, в частта в която не е отменено решение № 43 по гр.д. № 173/2007 год. на Районен съд-Кнежа и с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ и не е признато право на възстановяване върху земеделски земи в землището на [населено място], област П., а именно: Нива от 13.6 дка до разликата от 27.378 дка, представляваща част от нива в м.”Г.”, съставляваща парцел VII, кв. 62, при съседи: братя П. и Ц. А. и П. И. Б. и в частта, в която е обезсилил като недопустимо решението на районния съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване на право на възстановяване върху нива от 5 дка в м.”Ц. бряст” и е прекратил производството в тази му част.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.3 ГПК жалбоподателят е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан с формиране на вътрешното убеждение на съда да основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, както и настъпилите след предявяване на иска факти от значение за спорното право –чл. 188 от ГПК /отм./, да извърши преценка на доказателствата по делото и фактическите констатации, за да обоснове своите изводи, които въпроси са противоречиво решавани от съдилищата и са от значение за развитието на правото поради което считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че наследодателят на касатора е бил собственик на процесните имоти и този факт се установява от представени по делото нотариален акт и актове за поземлена собственост.Касаторът е наследник на собственик на процесните имоти.Прието е , че искът е допустим частично, тъй като от удостоверение от ОСЗГ „Искър” се установява, че нива от 27.378 дка, находяща се в м.”Г.” и нива от 16 дка в м.”Р.”, в землището на [населено място] не са заявявани за възстановяване по ЗСПЗЗ.В хода на делото представителят на касатора е заявил, че изменя иска и претендира ? идеална част от нивата, находяща се в м.”Г.”, както и нива от 5 дка в м.”Ц. бряст”.Съдът е приел, че иска е доказан и следва да се уважи за ? идеална част от нива от 27.378 дка, находяща се в м.”Г.” и нива от 16 дка в м.”Р.”, в землището на [населено място].По отношение на иска с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ за нива от 5 дка в м.”Ц. бряст” съдът приема, че същият е недопустим поради това, че по същността си представлява нов иск.Предявявването му обаче е недопустимо поради изтичане на преклузивния срок, предвиден в материалния закон.
Посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице,тъй като касатора въпреки дадените указания и възможност, не е представил решения, които да противоречат на атакуваното във връзка с поставения процесуален въпрос.По делото е представено определение № 504 от 05.11.2008 год. по гр.д. № 2480/2008 год. на I г.о., ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на решение по процесуалноправен въпрос, свързан с тежестта на доказване при предявен положителен установителен иск и материалноправен въпрос, свързан с приложението на придобивна давност с оглед на твърдения и признания на ищцата, че не е владяла имота от 1999 год. Поставеният от ищеца процесуален въпрос не е обсъждан в представеното по делото определение и същото не попада в тази хипотеза , като касатора не е представил решения, който да са в противоречие с атакуваното въззивно решение.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно търкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока.Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 526 от 02.10.2009 г. по гр.д. Nо 557/09 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ