2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
гр. София, 16.07. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2559 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 31/06.02.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 8/2015 г. на Сливенския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановени частични отмяна и потвърждаване на решение № 879/31.10.2014 г. по гр. дело № 3257/2013 г. на Сливенския районен съд, като краен резултат дружеството-жалбоподател е осъдено, на основание чл. 49 от ЗЗД, да заплати на К. З. П. общо сумата 4 227.57 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие възникнал пожар на 11.02.2013 г. във вила № 123-А, местност „Селището”, [населено място], поради подадено напрежение извън допустимите норми, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2013 г. до окончателното изплащане.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение (цената на иска за обезщетение за имуществени вреди е 14 773 лв.) и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните два материалноправни въпроса: 1) при иск за непозволено увреждане, в случаите, когато вредите са настъпили вследствие осъществявана от електроразпределително дружество дейност по пренос и разпределение на електрическа енергия, предпоставка за уважаване на иска ли е установяването по безспорен начин на конкретно действие или дейност, което е причинило вредите, или е достатъчно установяването на факта, че е подадена електрическа енергия извън допустимите норми; и 2) ако по делото не е установено конкретно действие, от което са произтекли вредите, а е установено, че вещ (електрическа енергия извън допустимите норми – повишено напрежение) е причинила вредите, не следва ли отговорността на дружеството да е по чл. 50 от ЗЗД, а не по чл. 49 от ЗЗД. Жалбоподателят сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че тези два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото, според него, не съществува задължителна и трайно установена съдебна практика по тях.
Ответницата по касационната жалба – ищцата К. З. П. в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваната част от решението си, въззивният съд е приел, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД е на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа; че тази отговорност е гаранционно-обезпечителна – възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. Приел е и че в случая следва да се установят следните обстоятелства: наличие на противоправно поведение от страна на служители на ответното дружество (сега касатор), като не е необходимо да се установява точно кой служител е извършил съответното деяние; вина; причинени вреди и причинна връзка между вредите и противоправното поведение. Окръжният съд е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че на 11.02.2013 г. в местност „Селището”, [населено място], е било изключено ел. захранването на потребителите в района за времето от около 9 часа до 15.20 часа, както и че след възстановяване на ел. захранването в жилището, в което живее ищцата (собственост на брат й, който е и абонат на ответното дружество) е възникнал пожар. Въз основа заключението на пожаро-техническата експертиза, въззивният съд е приел за установено, че пожарът е възникнал във вътрешното тяло на климатика, монтиран в жилището на ищцата, както и че единствено възможната причина за пожара е вследствие неправилно свързване от страна на екипа на КЕЦ-С. (т.е. – на служители на ответното дружество) и подаване на повишено напрежение към клиента (жилището на ищцата). Въззивният съд, споделяйки извода на първоинстанционния съд, е приел и че това заключение косвено се потвърждава от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, както и че от него се установява от друга страна, че климатикът, във вътрешното тяло на който е възникнал пожарът, както и другите ел. уреди в жилището на ищцата, са били монтирани съгласно техническите правила и експлоатирани в съответствие с инструкциите за експлоатация. Мотивирано въззивният съд е намерил за неоснователни възраженията на дружеството-жалбоподател, че не е имало подаване на повишено напрежение към абоната и че доставената на процесната дата ел. енергия била с показатели за качество на електроснабдяването и показатели на качество и надеждност на услугата в предвидените норми и при допустимите граници на напрежението. В тази връзка е прието и че по делото безспорно е установено, че освен пожара в дома на ищцата е имало инциденти и два други съседни имота (запалени ел. инсталации на ел. бойлери), непосредствено след възстановяване на ел. захранването на процесната дата, което косвено потвърждава извода за макар и кратковременно подаване на напрежение в завишени стойности. Съдът е установил и че при договорено напрежение 220 V, и при двете нарочни контролни замервания след инцидента вещото лице категорично е установило напрежение извън договорените стойности – 243 V, респ. 248 V, при допустими норми минимум 187 V и максимум 242 V, което обстоятелство също потвърждава извода за подаване на напрежение над договорените максимално допустими стойности. Предвид всичко изложено, окръжният съд е приел, че причина за пожара е подаденото пренапрежение към имота, в който живее ищцата, с оглед което е споделил напълно извода на първоинстанционния съд, че е налице неизпълнение на нормативно вменените задължения по чл. 69 и чл. 89 от ЗЕ от страна на служителите на ответното електроразпределително дружество, осъществили включване на ел. захранването на процесната дата 11.02.2013 г. Въззивният съд е приел и че тези действия на служителите на ответното дружеството са противоправни – нарушаващи принципа да не се вреди другиму. Изложени са и съображения, че за ангажиране на отговорността на ответното електроразпределително дружество по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи противоправно поведение от страна на негови длъжностни лица, каквото е налице, както и че не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице – достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, съдът е приел и че вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, както и че ответното дружество не е установило с пълно доказване, че презумираният факт – вината на негови служители, не се е осъществил, т.е – не е проведено успешно обратно доказване от носещото доказателствената тежест дружество, и законоустановената презумпция за вина не е оборена. Окръжният съд е приел и че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че в резултат на действията на служителите на ответника при възстановяването (включването) на ел. захранването, вследствие подаденото пренапрежение, над договорените стойности и допустимия толеранс по отношение на имота, в който ищцата живее под наем, там е възникнал пожарът във вътрешното тяло на климатика, обхванал постепенно цялото й жилище – втория жилищен етаж на вилната сграда; респ. – че в резултат на пожара са причинени процесните имуществени вреди, изразяващи се в повредени и унищожени вещи, собственост на ищцата, намиращи се в жилището й, подробно описани в исковата молба и в заключението на съдебно-оценителната експертиза. В заключение въззивният съд е приел, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажиране на отговорността на ответното дружество по чл. 49 от ЗЗД и за него възниква задължение да обезщети причинените преки и непосредствени имуществени вреди, претърпени от ищцата.
Видно от така изложените подробни мотиви към обжалваната част на въззивното решение, окръжният съд е установил, че процесните имуществени вреди са причинени на ищцата от пожар, възникнал поради подадена електрическа енергия (напрежение) извън допустимите норми, което е вследствие неправилното свързване от страна на служители на ответното дружество-жалбоподател (екипа на КЕЦ-С.) при възстановяването на елекрозахранването, след неговото спиране на процесната дата 11.02.2013 г.; респ. – въззивният съд е приел, че вредите са причинени в резултат на конкретни действия на служителите на дружеството-касатор, които действия е квалифицирал като противоправно поведение – неизпълнение на нормативно вменени задължения по чл. 69 и чл. 89 от ЗЕ (в редакцията им към процесната дата), като е приел и че не е оборена презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. По този начин окръжният съд е разрешил изведените в изложението на касатора материалноправни въпроси, в пълно съответствие със задължителните указания по приложението на чл. 49 от ЗЗД, дадени с ППВС № 7/29.12.1958 г., т. 7 от ППВС № 7/30.12.1959 г., т. 2 от ППВС № 17/18.11.1963 г., т. 1 и т. 4 от ППВС № 9/28.12.1966 г., т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г., и с базираната на тях константна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Тази трайно установена съдебна практика се споделя и от настоящия съдебен състав; тя не се нуждае от промяна или от осъвременяване поради законодателни изменения или поради промяна в обществените отношения и условия, поради което не е налице допълнителното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Самият касатор не навежда в изложението си каквито и да било аргументи за наличието на това допълнително основание – извън довода си, че по изведените от него въпроси по приложението на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД нямало задължителна и трайно установена съдебна практика, който довод е очевидно несъстоятелен.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице, наведеното от жалбоподателя допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата й пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 850 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 31/06.02.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 8/2015 г. на Сливенския окръжен съд – в обжалваната част, с която е уважен искът по чл. 49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на К. З. П. сумата 850 лв. (осемстотин и петдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.