3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
[населено място], 19.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 759 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Иванова В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Б. Л. срещу определение № 8482 от 22.05.2012г. по ч. гр. дело № 7142/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. Иванова В. срещу разпореждане от 07.12.2012г. по гр. дело № 46497/2011г. на Софийски районен съд, II гражданско отделение, 54 състав, с което е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу нея за предаване на [фирма] на 195/280 идеални части от поземлен имот № 507, включен в УПИ VIII-507 от кв. 72 /нов/, кв. 13 /стар/ по плана на [населено място] – Ц. градска част, ведно с построената в южната част на поземлен имот № 507 масивна жилищна сграда със застроена площ от 164 кв. м.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въпреки непрецизния израз в частната жалба, въззивният съд е следвало да приеме, че се касае до техническа грешка и че се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. Излага доводи, че именно поради обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение е приложен приемо-предавателният протокол, установяващ предаване на владението на имота – предмет на сделката. В частната жалба е релевиран и довод за недопустимост на обжалваното определение, тъй като съдът се е произнесъл по жалба, с която не е бил сезиран. Частната жалбоподателка се позовава на нарушение на чл. 7 ГПК поради това, че съдът не е указал на страната да прецизира петитума на жалбата. Моли определението да бъде отменено и частната жалба да бъде уважена.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. К. Г. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното определение. Прави възражение за неоснователност на довода, че съдът е следвало да укаже на частната жалбоподателка да отстрани нередовностите на частната жалба, като прецизира петитума, тъй като петитумът е конкретно посочен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Подадената „касационна жалба“ има характер на частна жалба и като такава е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без разглеждане частната жалба на М. Иванова В., въззивният съд е приел, че същата е подадена срещу разпореждане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, което разпореждане не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1, предл. 1 ГПК. Изложил е съображения, че пътят за защита на длъжника срещу разпореждането е подаване на възражение, което се отнася и за заповедта за изпълнение. Въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл. 419, ал. 1 ГПК, съгласно която длъжникът има право да обжалва само разпореждането за незабавно изпълнение, но не и разпореждането за издаване на заповед за изпълнение.
Определението на Софийски градски съд е правилно. Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК и постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираните от въззивния съд и други съдебни актове, заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските /чл. 413, ал. 1 ГПК/ и в частта за незабавното изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/, като в останалата част заповедта не може да бъде обжалвана и последващата инстанция не разполага с правомощия да се произнася по нея. Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК на обжалване подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, като в този случай въззивният съд може да издаде заповед за изпълнение, но не може да се обжалва разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, освен в частта за разноските. Когато има издадена заповед за изпълнение, защитата на длъжника срещу нея е чрез подаване на възражение съгласно чл. 415 ГПК, респективно чрез обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, но не и чрез обжалване на разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение.
Неоснователен е доводът на частната жалбоподателка, че въззивният съд е следвало да приеме, че се касае до техническа грешка и че се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. В частната жалба ясно и точно е посочено кой съдебен акт се обжалва, а именно разпореждането от 07.12.2011г. по гр. дело № 46497/2011г. на СРС, 54 състав, с което съдът е разпоредил издаването на заповед за изпълнение. Обстоятелствената част съответства и на петитума на частната жалба, поради което за съда не съществува задължение да дава указания на страната да прецизира петитум.
Въз основа на изложените съображения определението на Софийски градски съд е правилно, законосъобразно, постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8482 от 22.05.2012г. по ч. гр. дело № 7142/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.