О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
София, 02.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1416 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Д. Х. чрез адвокат Г. А., срещу решение № 1809/19.11.2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав /САС/ по гр.д. № 1780/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове от Е. Д. Х. срещу [фирма] по чл.92 ЗЗД за 17447.20 евро за посочен период от време и по чл.86 ал.1 ЗЗД за 7070 евро. Исковете са отхвърлени изцяло със законните последици от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че крайният извод на СГС за неоснователност на предявените искове е правилен, но не по изложените от СГС съображения за нищожност на неустоечната клауза на основание чл.26 ал.1 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави. САС е приел, че в случая между [фирма] и С. Х. е сключен предварителен договор от 18.06.2006 г. за изграждане и продажба на недвижим имот, предмет на покупко-продажба между [фирма] и Е. Х. с приложен нотариален акт № 155, том V, рег. № 7071, нот.д. № 902/2008 г. на нотариус Й. Литовски рег. № 263. С исковата молба Е. Х. е претендирала неустойка и лихва за забава, уговорени в предварителния договор. Според САС Е. Х. не е страна по предварителния договор, в който е уговорена неустойка за забавено изпълнение. Само в приложената нотариална покана, с която се претендира неустойката е посочено, че Е. Х. я претендира на базата на договорно правоприемство между нея и майка й С. Х., но по делото липсват доказателства, които да установяват взаимоотношенията между С. Х. и Е. Х. по прехвърляне на правата по предварителния договор.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК в какъвто смисъл са указанията на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Недоволен от крайния изход на спора, касаторът пита дали е възможно приложеният нотариален № 155 „да е онзи окончателен договор по смисъла на чл.19 ЗЗД, след като удостоверява едно частично изпълнение на предварителния договор, само до фаза груб строеж на имота, предмет на договора”, а е договорено имотът да се предаде в завършен вид за обитаване /т.11 от предварителния договор/. В изложението се пита каква е ролята на Е. Х., встъпва ли тя в правоприемство на мястото на майка си С. Х. и има ли право да търси неустойки за виновното неизпълнение на ответника – продавач.
Така изложените „въпроси” са към непълно очертан предмет на спора от самата ищца и недоказано от нея договорно правоприемство като основание за уважаване на предявените претенции. Както е посочил САС, само в приложената нотариална покана преди съдебното производство ищцата е заявила, че претендира неустойка „по силата на договорно правоприемство” и че предварителният договор е сключен от майка й С. Х.. Липсват доказателства за прехвърляне на правата и задълженията по предварителния договор от С. Х. на Е. Х.. Обстоятелството, че е извършена покупко-продажба на имота в груб строеж и без данни в нотариалния акт, че е с оглед изпълнение на задължение по предварителен договор със С. Х., не установява правоприемство на правата и задълженията по предварителния договор от С. Х. на Е. Х.. „Въпросите”, които се задават в изложението не сочат на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а са опит за поправка чрез тълкуване на некоректно предявени и недоказани претенции. В този смисъл няма основание да се приеме наличие на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, нито на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Вярно е, че има известна непрецизност в израза на САС „че решението е незаконосъобразно, но като краен резултат е правилно по следните съображения”. Ясно е, че САС е визирал крайния резултат за неоснователност на исковете, но не по изложените от СГС съображения, а по изложени свои съображения в съответствие с правомощията си по чл. 272 ГПК, без да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, които не споделя. Ето защо и тази непрецизност в изказа на САС не е основание да се приеме формулиран от касатора въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК или вероятна недопустимост на обжалваното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани, нито има доказателства да са сторени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1809/19.11.2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав по гр.д. № 1780/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.