О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
София, 21.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№ 756/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. С. Б., подадена от нейния пълномощник – адв. Е. Т.-Ж., срещу решение №375 от 26.11.2015г., постановено по в.т.д.№485/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, 1 с-в, с което е потвърдено решение №50/20.05.2015г. по т.д. № 54/2013г. по описа на Хасковски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди се, че в производството по делото са допуснати процесуални нарушения във връзка с изготвянето на доклада по чл.146 ГПК, разпределянето на доказателствената тежест и липсата на точни указания относно нуждаещите си от доказване факти. Същевременно се твърди, че в производството не са допуснати поисканите от ищцата доказателства във връзка с новоприетите искове пред първата инстанция, че не са обсъдени в достатъчна степен събраните по делото доказателства и че въззивният съд не е отговорил на всички оплаквания и доводи на жалбоподателката. Излагат се твърдения за нарушения на материалния закон във връзка с необорената по делото презумпция по чл.6 З. и с оглед неправилното прилагане от съда на разпоредбите, защитаващи авторското право по чл.15 ал.1 т.1, т.2 и т.4 и чл.18 З.. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, респ. пререшаване на спора от касационната инстанция и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа оплакванията си, направени в касационната жалба относно допуснатите процесуални нарушения в хода на производството. Без да бъде формулиран конкретен процесуалноправен въпрос се сочи, че необсъждането от въззивната инстанция на нито един от аргументите във въззивната жалба, както и невзимането предвид на всички доказателства, противоречи на практиката на ВКС, обективирана в ТР №18/9.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК, както и в посочените в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Във връзка с твърдението на нарушение на материалния закон са поставени следните три материалноправни въпроса, за които касаторката твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а именно:
1„Отпада ли презумпцията за авторство, ако върху първия издаден и разпространен екземпляр на произведението и неговите опаковки, са посочени неистински данни, относно това кой е авторът – в случая на текста и музиката на едно произведение?”.
2.„Отпада ли авторството върху дадена песен и счита ли се тя за фолклорна творба, ако въпреки съгласието на автора, издателят отбележи върху първия издаде и разпространен екземпляр на произведението и неговите опаковки, че песента е народна?”
3.„Счита ли се за вариант на песен, песен на същата тематика и с подобен или същия сюжет, която обаче няма нищо общо като текст и музика с процесната песен?”.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от адв. М. К. като пълномощник на ответните дружества [фирма] и [фирма], в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че по отношение на оплакванията за наличие на процесуални нарушения, липсва ясно формулиран въпрос като общо основание за допускане на касация. По отношение на поставените от касаторката материалноправни въпроси се твърди, че същите касаят правилността на обжалваното решение и не могат да бъдат квалифицирани като съществени въпроси за развитието на правото.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №50/20.05.2015г.по търг.д.№54/2013г. Хасковският окръжен съд е отхвърлил следните обективно съединените искове предявени от Н. С. Б. против [фирма] и [фирма]: 1./ частичен иск с правно основание по чл.95 ал.1 т.1 З. за сумата от 6 000лв. от общ размер от 20 000лв, представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на неправомерно използване на текста и музиката на създадените от нея авторски песни „Тъй-тъй” и „К. К.”. 2./ иск по чл.94 от З. за сумата 4 000лв., обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на неправомерното използване на създадените от нея произведения ( по 1 000лв. за текст и музика на всяко едно от произведенията). 3./ иск с правно основание чл.95 т.2 от З. против [фирма] за преустановяване неправомерното използване на нарушените авторски права на ищцата; 4./иск с правно основание чл.95 т.3 и т.5 от З. за изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри на авторските песни или предаването им на ищцата; 5./ иск с правно основание чл.95 т.6 от З. за разгласяване на нарушението за сметка на нарушителите; 6./ частичен иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000лв. от общ размер от 10 000лв. против [фирма] за причинените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението изразяващи се в увреждане на нейния имидж и престиж, както и на достойнството й като творец, омаловажаването труда й и способностите й като композитор и текстописец, ведно със законната лихва считано от 01.01.2012г. до момента на окончателното изплащане на сумата ; 7./ частичен иск срещу [фирма] за сумата 2 000лв. от сумата с общ размер 5 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са пряка и последица от нарушението изразяващи се в увреждане на нейния имидж и престиж, както и на достойнството й като творец, омаловажаването труда й и способностите й като композитор и текстописец, ведно със законната лихва върху предявената част на иска считано от 01.01.2012 година до окончателното изплащане на сумата.
С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение от 26.11.2015г. по в.т.д. №485/2015г., съставът от Пловдивски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
Анализирайки събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че по делото не е установено песента „Тъй-тъй” от издадения през 1992г. от ищцата Н. Б. музикален албум „Камбана”, да представлява музикално произведение, в което текстът и музиката да са резултат на творческа дейност на певицата. Посочил е, че за оригинално музикално произведение с текст, което е обект на защита на авторски права по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 З., се счита такова произведение, което е самостоятелно и не е създадено на основата на съществуващо преди него друго произведение. Според съда в случая текстът и музиката на песента „Тъй-тъй” са напълно идентични с тези на народната песента „Заигра се хоро голямо”, записана през 1989 на издадена грамофонна плоча от МК“Б.“, където ищцата е посочена единствено като изпълнител. Във въззивното решение е отразено, че преди 1989г. не са установени други звукозаписи на тази песен, но са известни варианти на песента, изпълнявани през годините в различни области на страната в изпълнение на други солисти, хорове и оркестри. Посочено е, че обект на защита на авторско право върху музикално произведение е и преработката на съществуващо произведение или фолклорна творба по смисъла на чл.3, ал.2,т.1 З. и дори част от музикално произведение по ал.3 на същия текст от закона, но твърдения по делото, че песента е преработка на друга песен, не са въведени от ищцата с исковата молба и не са предмет на разглеждане в производството. С оглед изложеното съдът е направил извода, , че претендираните от ищцата Н. Б. нарушения на авторските й неимуществени и имуществени права по чл.15 и чл.18 З., върху създадено музикално произведение с текст-песента „Тъй-тъй”,включена в музикалната й продукция „Камбана”, издадена през 1992г., са неоснователни.
За да потвърди първоинстанционното решение и в частта му, с която са отхвърлени исковете за защита на нарушени авторски права на ищцата за песента „К. К.”, включена в албума „Тъй-тъй”, издаден през 1999г., въззивният състав, позовавайки се на събраните по делото доказателства, е приел, че втората песен , предмет на спора по делото, също не може да се приеме за авторска песен на ищцата, доколкото по делото не е установено, че текстът и музиката към песента са създадени от нея като резултат на самостоятелна творческа дейност. Посочил е, че твърдението на ищцата за авторство върху музикалното произведение, обект на закрила по смисъла на чл.3, ал.1 т.2, чл.3, ал.2, т.1 и чл.3, ал.3 от З. не се подкрепя от представените доказателства, от които единствено безспорно е установено, че същата е артист-изпълнител на спорната песен, но не създател на музиката и текста. За тази песен съдът е счел, че в пълна степен важи приетото по делото относно първата песен „Тъй-тъй” относно необходимостта от установяване чрез надлежни доказателства притежаването на специални знания в областта на литературата и композирането на музика, както и други такива изяви в областта на писането на текст и музика на песни, каквито ищцата не е представила. Във въззивното решение е прието за неоснователно позоваването на ищцата на членуването й в двете организации за защита на авторски права G.-Германия и М. като е посочено, е че чрез регистрирането на двете песни от издадените от Н. Б. музикални албуми в организациите за защита на авторски права, не се установява търсеното в процеса авторство на текст и музика, доколкото този процес е регистрационен, по данни на самия творец, изразени в представена от него декларация. На последно място въззивният състав е потвърдил правния извод на първоинстанционния съд, че неоснователността на претенциите във връзка с песента „К. К.” произтича и от установеното, че записът на песента в изпълнение на певицата Ю. /предмет на твърдяното нарушение на авторските права/, не е продуциран от [фирма].
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касаторката не е формулирала конкретни процесуалноправни въпроси във връзка с изложените от нея твърдения за допуснати нарушения от въззивния съд на процесуалните правила в противоречие с практиката на ВКС. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
Не може да обусловят допускане на касационно обжалване поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК три материалноправни въпроса. Съгласно т.1 от цитираното по-горе тълкувателно решение правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът трябва да е от значение за формирането на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросите: №1 „Отпада ли презумпцията за авторство, ако върху първия издаден и разпространен екземпляр на произведението и неговите опаковки, са посочени неистински данни, относно това кой е авторът – в случая на текста и музиката на едно произведение?” и №2.„Отпада ли авторството върху дадена песен и счита ли се тя за фолклорна творба, ако въпреки съгласието на автора, издателят отбележи върху първия издаде и разпространен екземпляр на произведението и неговите опаковки, че песента е народна?” – не са обусловили решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковите претенции, свързани с твърдението за нарушаване на авторските права на касаторката върху песните „Тъй-тъй” и „К. К.”. Така формулираните въпроси са предпоставени от твърдението на касаторката, че същата е автор на песните, което не е отразено върху първия издаден и разпространен екземпляр на произведението. Видно от мотивите към обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил исковете, поради недоказаност по делото, че текстът и музиката към песните са създадени от ищцата като резултат на самостоятелна творческа дейност. В тази връзка поставените въпроси на базата на твърдение за факти, които не са приети за установени от въззивния съд, не са значими за спора и не обосновават наличието на общата предпоставка по см. на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпрос №3:.„Счита ли се за вариант на песен, песен на същата тематика и с подобен или същия сюжет, която обаче няма нищо общо като текст и музика с процесната песен?”не отговаря на характеристиката на въпрос, обуславящ допускане на касация. На първо място въпросът е зададен в контекста на оплакването на касаторката за необоснованост на решението, което като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК не може да бъде проверявано в производството по чл.288 ГПК. На второ място въпросът е формулиран общотеоретично и няма материалноправен характер. На последно място въпросът не е значим за конкретния спор, тъй като същият не е обусловил решаващата воля на съда за отхвърляне на исковете на Н. Б. за нарушаване на авторските й права върху песента „К. К.”, за която песен съдът е приел, че не е установено ищцата да е неин автор, както и че не е установено по делото песента да е била продуцирана от ответникът [фирма].
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №375 от 26.11.2015г., постановено по в.т.д.№485/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, 1 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :