1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
С., 21.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1662 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Е. А. К. от [населено място], чрез пълномощниците му адв. Г. К. от АК-С. и адв. Г. Г. от АК-С., против въззивно решение № 95 от 21.04.2010 г. и решение за поправка на ОФГ № 257 от 20.09.2010 г., постановени по в.гр.д. № 527/2009 г. на Смолянския окръжен съд, с които като е потвърдено решение № 345 от 12.11.2009 г. на Смолянския районен съд, постановено по гр.д. № 625/2009 г., са уважени исковете на А. К. К. от [населено място] срещу Е. А. К., с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 2 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деликт със законните последици и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 350 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2007 г. до 17.07.2009 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че постановените решения на въззивния съд, с които са уважени предявените искове, са неправилни като постановени в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведени са въпросите за приложение на чл. 45 ЗЗД и чл. 164 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е посочил като противоречива съдебна практика решение № 9987 от 26.11.2004 г. по гр.д. № 157/2004 г. на ІІ г.о. на ВКС.
Ответницата по касационните жалби А. К. К. от [населено място], чрез пълномощника си Е. Р. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбите, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационните жалби са срещу подлежащи на обжалване актове на въззивен съд – иск с обжалваем интерес над 1000 лв. и решение в производство по чл. 247 ГПК, поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният от ищцата срещу ответника иск по чл. 45 ЗЗД е основателен, тъй като в случая са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът й дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от бездействието си и изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да ползва собствения си имот, поради влагата от теча, причинен от канализационните тръби на ВиК инсталацията в имота на ответника, която той не е отстранил, въпреки отправените покани затова от ищцата, което обезщетение е съизмеримо с размера на наема, който ищцата би получавала, ако можеше да ползва имота си, респ. да го отдава под наем, което е в размер на сумата от 2 700 лв., за периода от м. април 2007 г. до 17.07.2009 г. Присъдена е и мораторна лихва в размер на 350 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2009 г. до окончателното изплащане.
В представеното от жалбоподателя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен правен въпрос от материално или процесуално естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане до касационен контрол на въззивните решения – основно и решение, постановено в производство по чл. 247 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Бланкетното посочване, че съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и не се е съобразил с нормата на чл.164 ГПК не представлява формулиране на правен въпрос от значение за спорното право в горния смисъл. В заключение липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваните решения да не се допуснат до касационен контрол. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на обжалваните въззивни решения като постановени в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решенията до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответницата по жалбите не следва да се присъдят разноски по делото за касационното производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 95 от 21.04.2010 г. и решение за поправка на ОФГ № 257 от 20.09.2010 г., постановени по в.гр.д. № 527/2009 г. на Смолянския окръжен съд, по касационните жалби с вх. № 2227/14.05.2010 г. и № 4478 от 20.10.2010 г. на Е. А. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: