2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
София, 23.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2508 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителните директори заедно от всеки двама от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. А. М., против решение № 147 от 11 април 2018 г., постановено по в.гр.д. № 49/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 1119 от 15 декември 2017 г., постановено по гр.д. № 2760/2017 г., по описа на районния съд в [населено място], за приемане за установено по отношение на касатора, че Н. И. Р., с адрес в [населено място], не му дължи сумата от 16149,43 лева, начислена на основание чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за периода 06.07.2016 г.- 05.07.2017 г. за недоставена и непотребена електрическа енергия на адрес в [населено място], и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Подчертава се, че в нормативната уредба липсва легално определение за понятието „измервателна група” – в разпоредбите на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, § 1, т. 58 ДР ЗЕ и § 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване не се прави разграничение между техническо средство, което самостоятелно измерва енергия, и такова, което, свързано с други технически средства в система, изпълнява измервателна функция, поради което се твърди, че всяка техническа система, отговаряща на определени метрологични характеристики и предназначена за измерване на електрическа енергия, независимо от броя на техническите и спомагателни средства, с които осъществява измервателната си функция, следва да се счете за измервателна група; под параметри на измервателна група съгласно чл. 31, ал. 1 и 2 и чл. 34 ПИКЕЕ следва да се разбират онези нейни характеристики, свързани с основните й свойства, т.е. с измервателната функция, която следва да изпълнява – основните характеристики на всяка една измервателна система са нейните метрологични характеристики. Според касатора, наличието на отделни регистри, съдържанието на паметта на електромера по всеки от тях, и начина на показването им на дисплея, са метрологични характеристики на същия, а оттам и параметри на измервателната група, както и че начините на измерване (по една или повече тарифи) по своята същност са данни за измерването, доколкото чрез тях реално се извършва отчитането на стойностите на потребената електрическа енергия. Изтъква се, че от доказателствата по делото се изяснява, че отчитането на консумираната електрическа енергия в обекта се измерва и отчита по три тарифи, а в случая е отчетена електрическа енергия в четвърта тарифа на електромера. Касаторът твърди, че при извършената метрологична проверка при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера; електромерът отговаря на метрологичните изисквания за измерване на електрическа енергия, но не съответства на техническите характеристики; несъответствието, визирано в чл. 50 ПИКЕЕ се установява чрез констатация за реално отчитане на електрическа енергия и запис на показания в четвърта тарифа на процесната измервателна система, която не е въведена в информационната база на енергоразпределителното дружество, и това несъответствие е довело до неправилното изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, и до неостойностяването на използваното от клиента количество енергия. Освен това се сочи, че установеното реално измерено, но неотчетено, количество електрическа енергия в конкретния случай е остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа, и така потребителят не само не е ощетен, а дори е поставен в по-привилегировано положение, отколкото ако манипулацията не бе извършена и електроенергията бе коректно отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са поставя правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Твърди се още, че обжалваното решение е и очевидно неправилно.
Ответникът Н. И. Р., с адрес в [населено място], представляван от адв. Н. Н.-Т., в отговор на касационната жалба излага доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване и за правилността на обжалваното решение.
Въз основа на установеното по делото: при демонтаж на електромер е съставен констативен протокол за показания по три регистъра, а четвърти остава невидим, при липса на оспорване, че първоначално електромерът е бил настроен да отчита само по тарифа дневна и тарифа нощна, но не и по тарифа върхова, като именно по последната тарифа е отразено количеството електрическа енергия, за което дружеството е издало фактура и претендира заплащане въз основа на чл. 50 ПИКЕЕ; от метрологичната експертиза се изяснява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не отговаря на техническите характеристики, в обжалваното решение се приема, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Прието е, че в тежест на дружеството е било да докаже наличието на предпоставките по чл. 50 ПИКЕЕ, на който се позовава за извършване на корекция на дължимите от ищеца суми. Подчертава се, че от данните по делото не се установява енергията, потребявана от ищеца, да е измервана от измервателна група като съвкупност от съоръжения за измерване на потребяваната електрическа енергия, от която електромерът е само част, като подобен начин на измерване е приложим при стопанските потребители, какъвто ищецът не е. Заключено е, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим към хипотеза, в която електромерът е настроен да отчита само дневна и нощна енергия, но при демонтирането му се констатира наличие на данни по върхова тарифа, без това да е визуализирано на дисплея на електромера. Препратено е към мотивите на първата инстанция, която е съобразила и че процесната тарифа се появява единствено на дисплея на компютъра на служителите на дружеството, и то след препараметризирането на електромера със специална програма, и е заключено, че наличието на показания за количества електрическа енергия в невизуализиран на екрана на електромера регистър само по себе си не установява, че това е количество електрическа енергия, доставено и потребено от абоната, тъй като според експерта се касае за софтуерен проблем, който може да се дължи на много и различни причини, при които да се съдържат такива показания в тарифата, без да е била потребявана електрическа енергия. Освен това се сочи, че не са събрани данни дали енергията по скрития регистър е потребена от ищеца, или е натрупана в предходен момент. Изтъкнато е и че при проверката не са констатирани механични повреди, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера и не е установена грешка извън допустимата при измерването на консумираната енергия.
К. съд приема, че поставеният от касатора въпрос налице ли е право на оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване, и в частност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия, а от там и до неправилното й остойностяване, за който се твърди противоречие с тълкуването, дадено от ВКС в решение № 21 по гр.д. № 50417/2016 г., І г.о., не обосновава допускането на касационното обжалване.
Със соченото от касатора решение на ВКС, при отговор на въпроса има ли законово основание преди новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г. операторът на електропреносната или разпределителна мрежа да извършва преизчисляване на сметките на потребителите за минал период, ако не е установена намеса в СТИ, а се касае до неточно изчисление от страна на оператора, дължащо се на установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, евентуално – за какъв период следва да се извърши корекцията, съобразявайки въведения едногодишен период в новите ПИКЕЕ от 2013 г., касационният съд приема, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г.) и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. За да приеме този резултат, съдът е съобразил, че според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът, по отношение на който не са изключени общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, и че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Аргумент за това съдът е почерпил и от принципното разбиране на ВКС в сочени решения за друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия – когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото.
Възприетият от ВКС извод се отнася за случаите, в които енергията е действително потребена, но погрешно отчетена в следствие на грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско измерване, какъвто случай настоящият не е. Според въззивното решение, и чрез препращането към мотивите на първата инстанция, е съобразено, че електромерът, по начина, по който е свързан към електроразпределителната мрежа, е възможно да измерва цялата потребена от абоната енергия, той е технически правилно свързан към Е. и към отделните токови кръгове на абоната, не съществуват данни за техническа негова неизправност или за неправомерно вмешателство върху него и/или схемата му на свързване към електроразпределителната мрежа, както и че е налице точно отчитане от измервателната система на електромера на преминалата от захранващия кабел към абоната електрическа енергия. Съобразени са и разясненията на експерта, че се касае за софтуерен проблем, който може да се дължи на много и различни причини, при които да се съдържат такива показания в тарифата, без да е потребявана електрическа енергия. Заключено е, че по отношение на процесната тарифа не се съдържат данни какви са били показателите на електромера към датата на монтирането му, поради което не се установява дали енергията по скрития регистър е потребена от ищеца или е натрупана в предходен момент. Допълнително към тези съображения въззивният съд сочи, че не е приложимо правилото на чл. 50 ПИКЕЕ към процесния случай, доколкото не се установява енергията, потребявана от ищеца, да е измервана от измервателна група като съвкупност от съоръжения за измерване на потребявана електрическа енергия, от която електромерът е само част. Ето защо въпросът не е обусловил изхода на спора, след като съдът не е отрекъл правото на оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период от време по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, но е приел, че не са налице условията за това, визирани от сочения текст на правилата. Необуславящият характер на въпроса води до извода и за липса на основание касационното обжалване да бъде допуснато поради значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Неоснователно се твърди от касатора, че решението е очевидно неправилно. Твърдението му се обосновава с погрешно дадените от въззивния съд отговори на сочения въпрос. В случаите, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, или когато актът е постановен в противоречие с практиката по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, тогава пред заинтересованата страна е открит пътят за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображения на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 1500 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 147 от 11 април 2018 г., постановено по в.гр.д. № 49/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Н. И. Р., с адрес в [населено място], [улица], ап. 48, сумата от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: