О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 922
София, 03.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1041 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 82 от 23.06.2015 г. по гр.д. № 362/2015 година на Бургаски апелативен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ, предявени от К. А. Н. от [населено място] против П… за обезщетение за неимуществени вреди. В решението е прието за установено, че на 25.04.2001 г. в офиса на [фирма] с едноличен собственик ищеца по делото, е била проведена полицейска акция – било е извършено претърсване и изземване на документи във връзка с дейността на дружеството. На 10.09.2002 г. ищецът е бил разпитан в качеството на свидетел по образуваното сл.д. № 3066/2002 г. на О. В., по което на 30.06.2009 г. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 257, ал.1 НК вр. с чл. 255, ал.1 НК вр. с чл. 26, ал.1 НК за това, че при условията на продължавано престъпление е укрил данъчни задължения в особено големи размери, потвърдил е неистина в данъчни декларации и неправомерно е ползвал данъчен кредит по фактури, по които не са осъществени сделки. Досъдебното производство е приключило на 23.11.2009 г.; внесен е бил обвинителен акт и образувано н.о.х.д. № 550/2011 г. на Варненски окръжен съд, с присъда по което ищецът е бил признат за невинен по повдигнатите му обвинения. Присъдата е била потвърдена с решение от 05.04.2012 г. по н.о.х.д. № 25/2012 г. на Варненски апелативен съд, оставено в сила с решение № 395 от 25.01.2013 г. по н.д. № 1286/2012 г. на Върховния касационен съд. Във връзка с повдигнатото обвинение, по искане на К. са били наложени обезпечителни мерки, изразяващи се в запори и възбрани върху имуществото на ищеца, което се отразило негативно върху извършваната от дружеството му търговска дейност – дейността е била затруднена, а търговските му партньори се отдръпнали. Повдигнатото незаконно обвинение причинило на ищеца тежък стрес, изживял е силни притеснения и унижения, отразили се негативно върху емоционалното му психическо състояние. Накърнени са били доброто му име, чест и достойнство сред колеги, познати и пред обществеността, още повече и предвид общественото му положение като доцент, преподавател и заместник ректор на Варненски свободен университет. За обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, съдът е определил по справедливост обезщетения в размер на 12000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и в размер на 7000 лева на основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ. За разликата до предявените размери от 40000 лева, съответно 10000 лева исковете са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Бургаски апелативен съд в частта му, с която исковете са уважени до размер общо на 19000 лева е постъпила от П…. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи; че в противоречие със задължителната съдебна практика е разрешен и обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението съдът да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства с оглед точното прилагане на принципа на справедливостта. Поддържа се, че в противоречие с т.3 и т.11 от ТР № 3 от 2005 г. ОСГК ВКС е разрешен и въпросът следва ли да е налице наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди, както и въпросът за началния момент, от който прокуратурата дължи обезщетение. По въпроса относно критерия, по който се определя началния момент на подлежащите на обезвъзмездяване вреди са изложени довод за наличие на противоречие с практиката на ЕСПЧ (решение от 27.02.1980 г. по делото De Weer v. B.).
Ответникът по касационната жалба К. А. Н. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за определяне размера на обезщетението по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. Въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му. Съдът е съобразил, че повдигнатите обвинения са за тежки престъпления; характера и интензитета на изживените безпричинно от ищеца морални страдания; отражението на незаконното обвинение както върху общественото доверие, социалните му и търговски контакти, отраженията в личната и емоционална сфера, т.е. съобразени са всички обстоятелства, явяващи се в причинна връзка с негативните последици от наказателното преследване. Съобразен е и продължителния период на наказателно преследване – около 12 години, т.е. решително над всеки разумен срок с оглед предмета на престъпленията, в които ищецът е бил неоснователно обвинен, както и невисоката сложност на дължимите, извършени под надзора на прокуратурата следствени действия, продължили повече от девет години.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените към касационната жалба съдебни решения, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен с оглед на конкретните по делото обстоятелства, различни от изследваните във въззивното решение – при обвинения за престъпления с различна тежест; при различна продължителност на наказателното преследване и настъпилите за пострадалите негативни последици.
В съответствие със задължителната съдебна практика е разрешен и въпросът за началния момент, от който прокуратурата дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение – моментът, от който лицето е узнало за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши, независимо, че не му е повдигнато обвинение. В този смисъл решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр.д. № 3143/2015 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съобразено с практиката на ЕСПЧ, съгласно която в демократичното общество понятието „обвинение” не следва да се разглежда формалистично, а подлежащи на обезщетяване са всички вреди, настъпили в резултат на действия на съответния компетентен орган, които биха могли да събудят основателни опасения, че лицето е заподозряно в извършване на престъпление.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 23.06.2015 г. по гр.д. № 362/2015 година на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: