О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 923
София, 12.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1916/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. Х. чрез неговия пълномощник адв. Д. П. против решение № 312 от 29.07.2009 г. по в.гр.д. № 259/09 г. на Благоевргадския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 988 от 17.05.2008 г. по гр.д. № 48/07 г. на Районен съд Разлог, с което на основание чл. 108 ЗС е прието за установено по отношение на Г. Х., че [фирма] със седалище [населено място], е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ V, отреден за имот 1735 в кв. 103 по плана на [населено място], целият с площ 675 кв.м., ведно с изградените върху него двуетажна масивна жилищна сграда и плевня и ответникът е осъден да предаде на дружеството владението върху този имот.
В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на решението, евентуално за неправилност на същото като постанови при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите за придобиване на право на собственост по давност, за юридическите факти, обуславящи прекъсването на давността и за задължението за обсъждане на доказателствата, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС- основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се и въпросите относно действието на влязлото в сила решение по отношение на трети лица, придобили спорното право по време на висящността на делото и за правното действие на вписването на исковата молба, за които поддържа, че са разрешавани противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Счита, че тези въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител адв. А. изразява становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 47, т.ІІІ, дело № 841/ 04.11.1996 г. Г. И. Х., действуващ чрез пълномощник, е продал на Б. М. Л. собствения си недвижим имот, представляващ УПИ V – 1735 в кв. 103 по плана на [населено място], ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и плевня. С нотариален акт № 59, т.ІІІ, дело № 448/21.04.1997 г. Б. Л. продал този имот на Р. К. К.. С нотариален акт № 23, т.ІІ, дело № 2728 27.07.1999 г. Р. К. и съпругата му А. Д. К. продали имота на И. Г. С., който, заедно със съпругата си А. П. С., продали имота на [фирма] с нотариален акт № 200, т.VІІ, дело № 1400/27.09.2004 г.
На 20.02.1998 г. Г. Х. предявил против Р. и А. К. и против Б. Л. иск за прогласяване нищожност на договорите за покупко- продажба, оформени с съответно с нотариален акт № 47/96 г. и нотариален акт № 59/1997 г. и иск по чл. 108 ЗС против К. за предаване владението върху имота. Исковата молба е вписана по- късно – на 28.06.2000 г. С решение по гр.д. № 93/1998 г. по описа на Районен съд Разлог, влязло в сила на 19.07.2006 г., след като с решение на ВКС от същата дата по гр.д. № 3244/04 г. е потвърдено въззивното решение, искът на Г. Х. против Р. и А. К. за ревандикация на имота е уважен. Уважен е и искът по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора, оформен с нотариален акт № 47/96 г., като решението в тази част е влязло в сила на 2.08.2000 г. като необжалвано.
При така установените по делото факти въззивният съд е приел, че съпрузите И. и А. С. към момента на сключване на договора за продажба, с който са продали имота на [фирма] са били негови собственици по силата на изтекла в тяхна полза кратка 5-годишна придобивна давност, тъй като са имали качеството на добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС – закупили са имота от несобственик, без да знаят това. Изводът за добросъвестност при сключване на договора е обоснован с това, че приобретателите не са знаели за заведеното против техния праводател дело за собственост, тъй като исковата молба е вписана след сключване на договора, от който те черпят права. Оттук съдът е заключил, че договорът за покупко- продажба, с който С. са се разпоредили с имота в полза на [фирма] е произвел вещнопрехвърлително действие и легитимира приобретателите по него като собственици на процесния имот.
Д. за вероятна недопустимост на въззивното решение се основава на разбирането, че предявеният срещу касатора иск по чл. 108 ЗС е недопустим, тъй като ищецът [фирма] като приобретател на спорния имот по време на висящността на гр.д. № 93/1998 г. по описа на Районен съд Разлог, е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното срещу праводателите на неговите праводатели решение, с което е отречено правото им на собственост върху процесния имот и не могат в нов процес да установяват, че това право съществува. Д. е неоснователен, тъй като данните по делото сочат, че гр.д. № 93/1998 г. на Разложкия районен съд и настоящото не са идентични от обективна страна, доколкото в случая ищецът [фирма] е твърдял, че праводателите му С. са придобили собствеността върху имота на самостоятелно основание-придобивна давност, а не като частни правоприемници по силата на сключения през 1999 г. договор за покупко- продажба. Като се има предвид, че в хипотезата на чл. 121 ГПК / отм./ силата на пресъдено нещо между приобретателя на спорното право и насрещната страна важи в същите обективни предели както между праводателя и насрещната страна, позоваването от страна на приобретателя на собствено придобивно основание /придобивна давност/ изключва обективния идентитет между делата. Поради това въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване за проверка на твърденията за вероятна недопустимост. Представеното с касационната жалба решение № 584 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 1663/08 г. на ВКС, ІV г.о., е постановено при друга фактическа обстановка, поради което не може да обоснове обратен извод. Същото е постановено по иск за ревандикация, предявен от лицето, придобило спорния имот по време на висящ спор за собственост между неговите праводатели и същия ответник. Искът на праводателите му против ответника е бил отхвърлен и съдът е приел, че това решение съставлява сила на пресъдено нещо и за приобретателя, който не може да противопостави повече права по прехвърлителната сделка, отколкото са имали праводателите му.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване и по поставения в изложението правен въпрос относно действието на влязлото в сила решение по отношение на частните правоприемници, придобили спорното право в течение на производството. За да обоснове наличието на това основание касаторът се позовава на цитираното по – горе решение № 584 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 1663/09 г. на ВКС, което, по изложените вече съображения, е неотносимо към настоящия казус.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване и по въпроса за правното действие на вписването на исковите молби, тъй като този въпрос е извън предмета на настоящото дело. Датата на вписване на исковата молба , по която е образувано гр.д. № 93/1998 г. по описа на Районен съд Разлог е обсъждана от въззивния съд с оглед установяване характера на упражняваното от С. владение върху имота, за да се прецени дали към момента на продажбата на имота на ищеца / 2004 г./ продавачите са били собственици на основание изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност, респ. дали договорът, от който ищецът [фирма] черпи правата си, е произвел валидно вещнопрехвърлително действие. Въззивният съд не е приел, както неправилно се интрепретират мотивите му в касационната жалба, че договорът, с който С. са закупили имота от К., е противопоставим на касатора, съгласно чл. 121, ал.3 ГПК/ отм./ като вписан преди вписване на исковата молба по гр.д. № 93/98 г. на Разложкия районен съд. Именно защото този договор не е произвел вещнопрехвърлителен ефект, тъй като праводателите по него не са били собственици, ищецът [фирма] е поддържал, че продавачите С. са придобили правото на собственост на оригинерно основание като добросъвестни владелци. В тази връзка е прието, че нотариалния акт, с който С. са закупили имота, има значение на юридическо основание за добросъвестно владение, тъй като предвид невписването на исковата молба към момента на сключване на сделката и установената в чл. 70, ал.2 ЗС презумпция за добросъвестност, не са имали знание за наличието на спор относно собствеността върху имота.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решение до касационно обжалване по въпросите за доказване на собствеността на ищеца по ревандикационен иск, разпределяне на доказателствената тежест за установяване на фактите, обуславящи собствеността, в частност на свидетелските показания за установяване на фактическия съставна придобивната давност. По тези въпроси има трайно установена съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил.
Твърдението на касатора за разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на въпросите за придобиване на право на собственост по давност, за юридическите факти, обуславящи прекъсването на давността и за задължението за обсъждане на доказателствата не е подкрепено с посочване на решения на ВКС, съставляващи задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради което решението не следва да се допуска до касационно обжалване и на това основание.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 29.07.2009 г. по в.гр.д. № 259/09 г. на Благоевргадския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: