2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 923
С., 29,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 28 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 874 /2011 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Е.-С. против определение от 17.10.2011 г. по ч.гр.д. № 14181/2010 г. на СГС, с което се потвърждава определение от 15.04.2010 г. по гр.д. № 40109/2009 г. на СРС, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на СГС, на основание чл.104,ал.4 ГПК.
Ответницата Н. Ц. е подала отговор, че частната жалба е недопустима, а освен това и неоснователна, като претендира за разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно определение по ч.т.д. № 787/2011 г. на ВКС-ІІ т.о., правото на заинтересованата страна по чл.121 ГПК да обжалва определението във връзка с подсъдността, включва и възможността за касационно обжалване.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че няма съдебна практика по въпроса: Какви обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда при определяне цената на иска съобразно чл.69,ал.2 и чл.70,ал.3 ГПК при договори с продължително действие и със сложен фактически състав, при които престациите на страните не са уеднаквими или съизмерими финансово? Едновременно с това, съдът не бил отчел и практиката на ВКС по друг правен спор, макар и не аналогичен на настоящия, че при определяне цената на иска следва да се анализира статуса на конкретния договор към датата на предявяване на иска.
Така формулираният въпрос е фактически, а не правен, тъй като зависи от съдържанието на конкретния договор с артист-изпълнител, т.е. това е въпрос на фактите по делото и доказването им.
Приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК включва само правни, но не и фактически въпроси.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но последната не е предмет на приложното поле по чл.280,ал.1 ГПК. В случая, самият ищец моли съдът да определи цената на иска на основание чл.70,ал.3 ГПК.
Изтъкнатото от частният жалбоподател необсъждане на обстоятелствата касаещи спецификата, продължителното действие, сложният фактически състав на договора-продуцентски отношения по ЗАПСП и мениджърски отношения по ЗЗД, също касае фактическата обстановка, за която важи казаното по-горе в предишния абзац.
Цитираното от касатора определение № 778/8.11.2010 г. по ч.т.д. № 538/2010 г. на ІІ т.о. касае въпрос по иск с правно основание чл.307 ТЗ.
Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2010 ОСГТК.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение от 17.10.2011 г. по ч.гр.д. № 14181/2010 г. на СГС.
Осъжда В. Е.-С. да заплати на Н. Ц. Ц. сумата 500 лв. адвокатско възнаграждение по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: