О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 923
София, 07.12..2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 807 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. А. С. против решение № 3048 от 04.05.2012г. по гр.д.№ 13 100 /2011г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 13.06.2011г. по гр.д.№ 12665/2007г. на Софийски РС, с което е оставена без уважение молбата на същата за допълване на решение № 1-40-116 от 27.10.2010г. постановено по същото дело, като съдът се произнесе по иска за установяване неистинност на документ – споразумение от 12.01.2007г. в частта относно авторството на подписа на Л. С..
В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като оспорването на официален документ е приравнено на предявяване на инцидентен установителен иск в това производство и по него съдът следва да се произнесе с диспозитив, за да се формира сила на пресъдено нещо.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се иска допускане до касация на основание чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по въпроса: следва ли съдът да се произнесе с диспозитива на решението по надлежно открито производство по оспорване на официален документ, ако не се е произнесъл с отделно определение по този въпрос. Твърди се противоречие с т.9 от ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г., наличие на противоречива съдебна практика, формирана от въззивното решение и опр. № 5321.06.1984г., с което е прието, че актът, с който съдът се произнася по оспорването на официален документ има характера на произнасяне по иск по чл. 97, ал.3 от ГПК /отм/ Р № 220 от 17.03.2009г. на ВКС, и решение от 27.06.2006г. по гр.д.№ 12/2006г. на ОС-Велико Търново, с които е прието, че произнасянето по оспорването на официален документ е приравнено на произнасяне по инцидентен установителен иск за неистинност на официален документ.
Постъпила е информация, че след подаване на касационната жалба, Л. А. С. е починала на 21.06.2012г. и е оставила за свои наследници Я. Н. С. и А. Н. Ш., които следва да се конституират в настоящото производство на нейно место.
Ответницата по касация Д. И. Д. не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С основното решение по делото, което е влязло в сила е уважен установителния иск за собственост на Л. С. против Д. И. Д. за ? ид.ч. от апартамент, находащ се в [населено място], кв. Л. на основание саморъчно завещание, оставено в нейна полза от В. Г. Б., а против ответниците Р. Ц. А. и А. Б. А. е уважен иск по чл. 108 от ЗС за същата идеална част. В хода на производството е било представено споразумение между ищцата Л. С. и ответницата Д. И. Д. от 12.01.2007г., касаещо уреждане на отношения по повод същия апартамент между тях. Ищцата е оспорила автентичността на подписа си върху това споразумение и във връзка с това оспорване са събирани доказателства. С влязлото в сила решение, съдът е приел, че това споразумение е неотносимо към спора, тъй като не съставлява отказ от завет и от право на собственост. Съдът не се е произнесъл по това оспорване с отделно определение, или с дикспозитива на решението. Ищцата е поискала допълване на решението, като съдът се произнесе с отделен диспозитив по това оспорване, но съдът е оставил без уважение молбата, тъй като не е бил предявен инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документа. Въззивната инстанция е възприела този довод и е оставила в сила решението.
Поставеният въпрос – следва ли съдът да се произнесе с диспозитива на решението по надлежно открито производство по оспорване на документ, ако не се е произнесъл с отделно определение, е относим към решаващият въпрос, по който се е произнесъл съдът в обжалваното решение. По този въпрос в т.9 от ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г. е прието, че двуинстанционното произнасяне по оспорването на документа има значение за формиране силата на пресъдено нещо. В опр. № 5321.06.1984г. е прието, че актът, с който съдът се произнася по оспорването на официален документ има характера на произнасяне по иск по чл. 97, ал.3 от ГПК /отм/ и формира сила на присъдено нещо както решението по чл. 97, ал.3 от ГПК със същия предмет. Производството по чл. 154 и сл. ГПК /отм/ всъщност е производство чл. 97, ал.3 ГПК/отм/ в течение на друго дело и от процесуална страна има значение на решение по инцидентен установотелен иск. С Решение от 27.06.2006г. по гр.д.№ 12/2006г. на ОС-Велико Търново е прието, че произнасянето по оспорването на официален документ е приравнено на произнасяне по инцидентен установителен иск за неистинност на официален документ и по него не може въззивната инстанция да се произнася за първи път. Р № 220 от 17.03.2009г. на ВКС разглежда друг аспект на въпроса, касаещ допустимостта на иска по чл. 124, ал.3 ГПК, който е бил предмет на ТР № 5/2012г. от 14.11.2012г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на това ТР също е прието, че установяване неистинстта, или потвърждаване на истиността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо, защото оспорването на документ по съществото си е предявяване на инцидентен установителен иск. С възивното решение е прието, че съдът не дължи произнасяне по оспорването на документа с диспозитива на решението. Този извод е в противоречие с цитираната включително и задължителна съдебна практика, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА като страна – жалбоподател Л. А. С., починала на 21.06.2012г.
КОНСТИТУИРА на местото на починалата Л. А. С. наследниците й
Я. Н. С. от [населено място] ж.к. „Т. [жилищен адрес]
А. Н. Ш. [населено място] [улица], ет.2
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба, подадена от Л. А. С. починала на 21.06.2012г., заместена от наследниците си Я. Н. С. и А. Н. Ш. на въззивно решение № 3048 от 04.05.2012г. по гр.д.№ 13 100 /2011г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 13.06.2011г. по гр.д.№ 12665/2007г. на Софийски РС, с което е оставена без уважение молбата на същата за допълване на решение № 1-40-116 от 27.10.2010г. постановено по същото дело, като съдът се произнесе по иска за установяване неистинност на документ – споразумение от 12.01.2007г. в частта относно авторството на подписа на Л. С..
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото дасе докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ