О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
София, 12.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 209/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 351 от 24.09.2009 г. по в.гр.д. № 398/09 г. на Благоевградския окръжен съд е оставено в сила решение № 337 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 382/08 г. на Районен съд Сандански, с което е отхвърлен предявеният от Д. С. И. против В. Н. С. и Й. Н. М. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищцата С. И. Д. е бил собственик на основание покупка на недвижим имот- лозе с площ 2.096 дка, представляващо част от лозе цялото с площ 3.5 дка в землището на [населено място], м.”Гарата”/ “Дебелата земя”/ при съседи И. А., Х. Т., Г. Х. И. и К. П..
В срока по чл. 285 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба Д. С. И., приподписана от адв. Ю. А.. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е отказал да направи свой коментар на събраните по делото доказателства, като е мотивирал изводите си за неоснователност на претенцията чрез препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, в резултат на което е постановил необосновано и незаконосъобразно решение.
В изложението към касационната жалба сочи, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд е интерпретирал превратно доказателствата по делото и това съставлява произнасяне по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация В. Н. С. и Й. Н. М. чрез своя пълномощник адв. Д. Л. в писмен отговор изразяват становище, че жалбата е неоснователна и не са налице основанията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за разглеждане на делото по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да отхвърли предявеният от Д. И. установителен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че ищцата не е ангажирала доказателства, сочещи придобиването на процесния имот от нейния наследодател С. Д. на заявеното основание – договор за покупко- продажба, сключен с лицата Н. и М. В.. Представила е Акт за поземлена собственост № 23477 от 05.12.1946 г., с който Н. и М. В. са били оземлени със земя от държавния поземлен фонд в землището на гара П., представляваща нива от 5.3 дка в м.”Гарата”, но не е представила доказателства за сключен в предвидената от закона форма договор за покупко- продажба на част от този имот, поради което искът като недоказан, подлежи на отхвърляне.
В изложението по чл. 284, ал.1, т.1 ГПК не е формулиран ясно кой е правният въпрос, по който се иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, но от релевираните доводи може да се направи извод, че това е въпросът дали декларирането на имота в емлячния регистър е годно доказателство за установяване на принадлежността на правото на собственост в производството по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, при положение, че въз основа на същото писмено доказателство поземлената комисия е признала по реда на чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ правото на възстановяване на част от декларирания имот. Този въпрос е съществен за изхода на настоящия спор, но не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него има формирана трайна съдебна практика. Искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване правото на собственост на земеделските земи към момента на обобществяване на земята. Съдебната практика приема, че за да бъде уважен този иск, ищецът следва да установи по безспорен начин, при условията на пълно и главно доказване, че той, респ. неговият наследодателят, е притежавал процесния имот, като приведе надлежни доказателства в зависимост от придобивния способ, на който се позовава – нотариален акт, писмен договор или гласни доказателства, когато се твърди собствеността да е придобита на основание придобивна давност. Константна е съдебната практика, че записванията в емлячния регистър не доказват пряко придобиването на собственически права, а съставляват само индиция чия собственост е бил имотът. Е. регистър е годно писмено доказателство в реституционното производство по чл. 11, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ, за което законодателят е предвидил облекчено доказване на притежанието на правото на собственост върху земеделски земи, тъй като е сред изрично посочените в чл. 12, ал.2 допустими доказателства, за разлика от исковото производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, в което доказването на правото на собственост е подчинено на общите правила. Даденото от въззивния съд разрешение е в същия смисъл, поради което не е налице необходимост от произнасяне на касационната инстанция за уеднаквяване на съдебната практика, откъдето следва, че не е налице основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по този въпрос.
Доводите за превратно интерпретиране на доказателствата по делото касаят правилността на въззивното решение и не могат да бъдат проверявани в настоящата предварителна фаза на касационното производство.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 351 от 24.09.2009 г. по в.гр.д. № 398/09 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: