6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
София, 14 декември 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов т. дело № 53403/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез управителя Д. А., срещу въззивно решение №1712 от 28.07.2015 г. по т. дело №792/2015 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 1547 от 10.10.2014 г. по т.д. № 3815/ 2012 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът с правно основание чл. 82, вр.чл. 79 ЗЗД, предявен от касатора срещу Р. С. С., действаща като едноличен търговец с фирма „М. – Р.С.С. – Р. С.“, [населено място], за сумата 127 120 лева, представляваща част от вземане в общ размер 143 950 лева за обезщетение за претърпени вреди – пряка и непосредствена последица от неизпълнен договор за продажба на вещно право на строеж, сключен с нотариален акт № 79 от 14.03.2008 г., нот. дело № 74/ 2008 г. на нотариуса Н. Л. и сумата 2 880 лева, представляваща обезщетение за претърпените вреди – заплатени разноски в заповедни производства, ведно с лихвата върху тези суми, считано от 26.05.2010 г. до окончателното им заплащане. С въззивното решение [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Р. С. С., действаща като едноличен търговец с фирма „М. – Р.С.С. – Р. С.“ сумата 3 100 /три хиляди и сто/ лева, представляваща разноски, направени в първоинстанционното производство и сумата 3 800 /три хиляди и осемстотин/ лева, представляваща разноски, направени във въззивното производство.
Касаторът е изложил доводи, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Ответницата по касационната жалба Р. С. С., действаща като едноличен търговец с фирма „М. – Р.С.С. – Р. С.“, [населено място], представя отговор на касационната жалба. Моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и се претендират направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: С нотариален акт № 79 от 14.03.2008 г., нот. дело № 74/ 2008 г. ответницата по иска е продала на ищеца вещното право на строеж за изграждане на недвижими имоти – две ателиета – №10 и №11, находящи се в жилищна сграда в [населено място].Продавачът се задължил да предаде на купувача описаните имоти в напълно завършен вид по БДС в срок до 30.06.2009 г., а купувачът заявил, че е платил цената на имотите – 120 000 лева преди подписването на договора. С нотариален акт № 102 от 16.12.2008 год., том III, per. № 4506, дело № 481/2008 г. [фирма] е продало на [фирма] вещното право на строеж за построяване на недвижим имот, представляващ ателие № 10, като продавачът се е задължил да предаде на купувача същия в напълно завършен вид по БДС в срок до 30.06.2009 г. с разрешение за ползване. При неизпълнение на това задължение продавачът се задължил да заплати на купувача неустойка за просорчие в размер на 200 евро на ден за всеки ден забава, ведно с лихвите върху тази сума, както и обезщетение за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. С нотариален акт № 103 от 16.12.2008 г., том III, per. № 4507, дело № 482/2008 г. [фирма] продало на С. А. Василев вещното право на строеж за построяване на недвижим имот, представляващ ателие № 11, като продавачът се задължил да предаде на купувача имота в напълно завършен вид по БДС в срок до 30.06.2009 г. с разрешение за ползване. При неизпълнение на това задължение продавачът се задължил да заплати неустойка за просорчие в размер на 200 евро на ден за всеки ден забава, ведно с лихвите върху тази сума, както и обезщетение за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. С нотариална покана, получена от ищеца на 16.04.2010 г., [фирма] го уведомило, че се е снабдило със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 36 800 евро – неустойка по договора за продажба, и го поканило в двуседмичен срок от получаване на поканата да му заплати сумата 36 800 евро, представляваща частично претендирана неустойка и сумата 1 400 лева за разноски за производството по издаване на изпълнителен лист. С нотариална покана, получена от ищеца на 16.04.2010 г., С. А. Василев го уведомил, че се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 36 800 евро – неустойка по договора за продажба, и го поканил в двуседмичен срок от получаване на поканата да му заплати сумата 36 800 евро, представляваща частично претендирана неустойка и сумата 1 400 лева за разноски за производството по издаване на изпълнителен лист. С нотариална покана от 12.05.2010 г. ищецът поканил ответницата в срок до три дни от получаването да му заплати сумата 146 830 лева, в която били включени частично предявената претенция за неустойка от двамата купувачи – 143 950 лева и разноските за двете производства – 2 880 лева. От доказателствата се установило, че съдружници в [фирма] били Д. С. А. и С. А. Василев. До 29.09.2009 г. собственик на 50 дяла от капитала на [фирма] бил Д. С. А., след което ги продал на другия съдружник М. С. С., който станал едноличен собственик на капитала. На 24.08.2011 г. последният продал на Д. С. А. 50 дяла от капитала на [фирма]. М. С. С. бил съдружник и управител още в [фирма], съдружник в което било [фирма]. Съдружник и представляващ последното дружество бил Д. С. А.. Разрешение за ползване на процесната сграда било издадено на 16.12.2011 г.
Според въззивния съд съобразно твърденията в обстоятелствената част на молбата и заявения петитум, предмет на исковата претенция е присъждането на обезщетение за претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от недобросъвестното поведение на ответника. По делото не е установено реалното плащане на сумите, дължими като неустойка на купувачите по договорите от 16.12.2008 г. Освен това в случая исковата претенция се извежда от твърденията за осъществяването на факти, които не са в пряка причинна връзка със забавеното изпълнение. Твърдяната от ищеца загуба, представляваща платената от него неустойка съгласно уговорката в двата договора за продажба, сключени след този с ответницата, не може да бъде възприета като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника по договора от 14.03.2008 г. Нещо повече – от съвкупната преценка на доказателствата следва, че кредиторът е могъл да избегне настъпването на претендираните вреди, ако е положил грижата на добър стопанин. Този извод произтича от безспорно установената обвързаност на страните по двата договора, която е била причината между тях да са били уговорени условия, различни от обичайните и очевидно във вреда на ответницата по иска. Размерът на уговорената неустойка – 200 евро на ден, е твърде висок и значително надвишава онзи размер, който се постига при обичайно възприетия начин на уговаряне на неустойка в отношенията между търговци – като процент от размера на неизпълнението, при съобразяване и с цената на дължимата престация. Ето защо тя е била уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК./. Налице са предпоставките за освобождаването на ответника от отговорност в хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Неизпълнена е и доказателствената тежест на ищеца за установяване на недобросъвестността на длъжника. Такова доказване не е било проведено и по делото няма никакви данни, че ответникът недобросъвестно не е изпълнил в срок своето задължение. Дължимата престация е била изпълнена, макар и с голямо закъснение – на 07.07.2011 г. като е бил съставен констативен акт за установяване годността на приемане на строежа.
Всичко това – липса на претърпяна загуба, евентуално причинените вреди биха били резултат от поведението на кредитора, който не е взел мерки за избягването им, поради което длъжникът трябва да се освободи от отговорност, както и обстоятелството, че длъжникът е бил добросъвестен и претендираните вреди не са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, означава че липсва основание за ангажиране отговорността на ответника в хипотезата на чл. 82 ЗЗД.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси, по отношение на които счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – решени са в противоречие с практиката на ВКС: 1/ Относно преценката на съда дали е налице фактическият състав по чл. 81, ал. 1 ЗЗД за освобождаване от отговорност на длъжника; 2/ За преценката на съда дали е налице пряка причинна връзка между неизпълнението на ответника по облигационното правоотношение с ищеца и претърпените от ищеца вреди, както и дали ищецът е могъл да избегне претендираните вреди. Представени са решения и определения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1712 от 28.07.2015 г. по т. дело №792/2015 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси са неотносими, защото в случая въззивният съд е приел, че искът е неоснователен на първо място поради това, че на ищеца не са причинени вреди. Освен това изводите на въззивния съд за неоснователност на иска поради липса на причинна връзка с евентуално настъпилите вреди и това, че те не са били предвидими от длъжника, са в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително и представената от касатора: решение №691 от 14.11.2008г. по т.д. № 351/2008 г. на ІІ т.о., решение №64 от 03.06.2011 г. по т.д. № 476/2010г. на І т.о., решение №68 от 09.07.2012 г. по т.д. № 450/2011 г. на І т.о., решение №124 от 04.07.2013 г. по т.д. № 184/2011г. на ІІ т.о, решение №4 от 25.02.2009 г. по т.д. № 395/2008 г. на І т.о., решение №1 от 10.02.2009 г. по т.д. № 372/2008 г. на І т.о., определение №238 от 08.06.2015 г. по гр.д. № 1839/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. /определение постановено по реда на чл. 288 ГПК/. Според тази практика причинната връзка между противоправното поведение и вредата очертава границите на отговорността. Кредиторът може да е понесъл различни загуби и да е пропуснал да реализира някакви ползи, но обезщетение се дължи само за тези от тях, които са в причинна връзка с противоправното поведение на длъжника. Вредата трябва да е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо и достатъчно условие за настъпването и в обичайна среда. Неизпълнението е необходимо условие, когато без него във всеки конкретен случай вредата не би настъпила. То е достатъчно условие, когато само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелства. Косвени са вредите, които са нетипичен резултат на неизпълнението – в конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на обстоятелствата не настъпват. Прекъсване на причинната връзка е налице, когато вредата е следствие от поведението на кредитора, на трети лица (които не са действали съгласувано с длъжника) или на непреодолима сила. Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките. Това са вредите, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа според известните на страните обстоятелствата при сключването на договора и на тези обстоятелства, които е могло да им бъдат известни.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 600 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1712 от 28.07.2015 г. по т. дело №792/2015 г. на Софийския апелативен съд
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Р. С. С., действаща като едноличен търговец с фирма „М. – Р.С.С. – Р. С.“, [населено място], 600 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.