О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
ГР. София, 15.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.10.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3151/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №84/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение по предявения от касатора срещу Султан И. иск по чл.127 СК упражняването на родителските права за малолетното дете на страните Ю. Р. / род. през 2013 г./ е предоставено на майката, при нея е определено и местоживеенето на детето, а на бащата е определен обичаен режим на лични отношения с детето, както и дължимата му месечна издръжка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
В изложението за допускане на обжалването касаторът моли ВКС да провери служебно валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, дали има опорочени процесуални действия, грешни квалификации и неточни указания към страните за подлежащи на доказване факти. Според касатора съдът не е преценил кой от родителите е по –пригоден да упражнява родителските права и интереса на детето, обуславящ изхода на спора за възлагането им, с оглед физическото, психическото и нравственото му развитие. Не са обследвани условията на живот при майката, които не съответстват на нуждите на детето и неговата емоционална привързаност към родителите.
ВКС с оглед указанията в ТР №1/19.02.10 г. и №1/2013 г. на ОСГТК намира, че не се налага допускане на обжалването за проверка на валидността и допустимостта на решението. Въззивният съд се е произнесъл в законен съдебен състав по предмета на спора, въведен с исковата молба и въззивната жалба.
За наличието на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК, наведени от касатора в първата част на изложението му, ВКС не се произнася в това производство. В ТР №1/10 г. е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания. В производството по чл.288 ГПК ВКС не следи служебно за правилността на въззивното решение – тя може да се провери при разглеждане на жалбата, след допускане на обжалването по конкретен правен въпрос, какъвто касаторът не поставя, при допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, които не обосновава в изложението си.
Не се установява противоречие със служебно известната на ВКС задължителна практика – ППВС №1/74 г. и многото решения по чл.290 ГПК, по доводите/ ако се приеме, че са въпроси/ за интереса на детето, като водещ при разрешаването на спора за упражняване на родителските права и местоживеенето му.. Въззивният съд е сравнил родителските качества на двамата родители: възможностите им да полагат лична грижа за него при ниската му възраст, полаганите досега грижи и опит в отглеждането му, емоционалната му привързаност към всеки от родителите, жилищните условия, домашна среда и помощ от близки при всеки от тях и е изградил съответстващ на задължителната практика извод, че майката е по –подходящата да отглежда детето. За развитието на отношенията на детето с бащата и неговите роднини е определен подходящ постепенно разширяващ се, с порастването на детето, режим.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №84/15 г. от 21.03.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: